Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
Ти приличаш
на харпия37, която с лик на ангел
подмамва жертвата, за да я сграбчи
със нокти на орел!
ДИОНИЗА
А ти на тези,
които не убиват и муха
от страх пред боговете. Но накрая
по мойта свирка ще играеш, зная!
Излизат.
Четвърта сцена
Тарс. Пред паметника на Марина.
Влиза Гауер.
ГАУЕР
Тъй в миг един скъсявахме години,
пресичахме без труд морета сини,
от град на град и от страна в страна
прескачахме безспир със цел една —
това на вас наслада да достави;
при туй благодарим на милостта ви
за туй, че слуша без протестен вик
да се говори на един език
в страните, гдето ний по своя воля
се местихме. Но мойта скромна роля
е в паузите да ви казвам где
се готви повестта да отведе
вниманието ви. И тъй, Перикъл,
отново ветровете предизвикал,
със знатна свита плава по море
към Тарс далечен, жаден да съзре
във двора на Клеона дъщеря си —
единствен лъч над сивите му власи.
Със него е старикът Хеликан,
оставил в Тир с наместнически сан
почтения Ескан, велможа честен,
от по-предишни сцени вам известен.
Попътен вятър вече е довел
Перикла в Тарс, където иде с цел
да върне в Тир оназ, която вече
пиратите отвлекли са далече.
Вий гледайте ги само как сноват,
фантоми неми, призраци без плът,
пък аз, за да ви става всичко ясно,
ще ви тълкувам действията гласно.
ПАНТОМИМА
Влизат със свитите си — от една страна — Перикъл, а от друга — Клеон и Диониза. Клеон показва на Перикъл паметника. Перикъл ридае, облича се във власеница и излиза в дълбоко отчаяние, след което излизат Клеон, Диониза и останалите.
Пред вашите очи наивността
слух дава на притворните уста
и за излезли от сърцето взима
фалшива жал и безутешност мнима.
Перикъл, в сълзи, свел от горест гръб,
разтърсван от въздишки, блед от скръб,
оставя Тарс. Застанал пред морето,
той свято се зарича, че догдето
кракът му тъпче този земен ад,
ще ходи неумит, космат, брадат.
И ето го, във груба власеница,
пак плава той и пак като мушица
го мята нова буря с рев и вой.
Но със смъртта дорде се бори той,
изслушайте от мен каква възхвала
е злата Диониза издълбала
за бедната Марина:
Чете надписа върху паметника.
О, лъст, от тебе маска по-добра
злодейството не може си избра!
Перикъл мъртва дъщеря си смята
и дава на Фортуна да го мята
където ще. Да го оставим сам
и прелетим със сцената си там,
където дъщеря му като стока
продадена е в храма на порока.
И тъй, отново се отдръпвам аз
и остров Митилин е пак пред вас!
Излиза.
Пета сцена
Митилин. Пред публичния дом.
Влизат — откъм дома — двама знатни Граждани.
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Чувал ли си някога нещо подобно?
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Не съм и никога няма да чуя в място като това, когато тя го напусне!
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Да проповядва закон Божи в такъв дом! Нима ти е минавало такова чудо през ума?
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Не, не! Няма да стъпна вече във вертеп! Върви с мене да послушаме хора на весталките!
37
Харпия (мит.) — Харпиите са били богини на вятъра у гърците. Изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало символ на зла жена.
38
Тетида (мит.) — морска нимфа — нереида — майка на гръцкия герой Ахил.
39
Гея (мит.) — богиня на земята у древните гърци. Прародителка на човеците и велика приютителка на мъртвите, погребани в нея.