![Безликите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/1/bezlikite-bg-download.jpg)
Безликите [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-07-4
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безликите [bg]». Краткое содержание книги:
— Сигурно я знам. Сигурен ли си, че не искаш чай?
— Не схващаш колко е сериозна ситуацията. Чух историята от един умиращ мъж, който искаше да предаде най-тежката си тайна, преди да се спомине. Умиращ Некромант, по-точно. Никога не ми се е занимавало с подобни магове, но той беше различен. Привлякох ли вниманието ти?
Чайна въздъхна и занесе чая си на бюрото.
— Кажи каквото ще казваш, Рем. Имам работа.
Той се понаведе.
— Зная как Скълдъгъри Плезънт се е върнал от мъртвите, г-не Сороуз, и зная какво е станало после. Зная какво си сторила.
Тя го изгледа студено и не продума.
— Зная от две години. Търсех доказателства, но не разполагах нито с възможностите, нито с репутацията. Откакто Върховния маг ме назначи обаче, работя по въпроса, малко по малко, в свободното си време.
— Наистина не зная за какво говориш.
— Мислиш ли, че знае какво си направила? Това, за което говоря? Разбира се, че не знае. Ако знаеше, щеше да си мъртва, прав ли съм?
— Не искаш да ме обезпокояваш. — Чайна избута чая настрана. — Няма да ме харесаш такава.
— Доведи ми ги. Организирай среща, направи им капан. Плезънт и Каин. Искам ги в целофан.
— Не.
— Ако не го направиш, ще оглася подозренията си и знаеш какво ще последва. Той си пада по отмъщението, ако не бъркам?
Погледът й стана още по-студен.
— Той се опитва да ни спаси.
— Той работи с Диаблерията.
— Не бъди идиот.
— Помогна на врага, г-це Сороуз. Ще бъде арестуван, съден и затворен. Само това ме интересува, само тази цел търся — да го разкарам от улицата. Мога да го направя, с или без помощта ти. За твое добро би било да ми съдействаш.
— Той ни е нужен.
— Не, не ни е нужен. Той е непредвидим. Нужен ни е някого с правила, с етика, с морално задължение към останалите. Някой като мен. Довиждане, г-це Сороуз. Ще чакам обаждане.
18.
От плът и кръв
Много предпазливо, Валкирия прокара език по коронката на счупения си зъб. Още се страхуваше да не я размести, преди да слегне добре. Кенспекъл огледа резултата от работата си и кимна.
— Готово е.
— Усещам го малко голям — призна тя.
— Защото е. След няколко седмици, ще го износиш и ще го изравниш с останалите си зъби. Още няколко часа не хапи никого. Избягвай да дъвчеш разни жилави неща. И определено трябва да спреш да получаваш юмруци в лицето.
— Извинявай. — Валкирия заби сконфузен поглед в обувките си.
— Няма защо да се извиняваш на мен — не удрят мен, а теб.
— Благодаря за това, което правиш, Кенспекъл.
Той въздъхна.
— Имам проблеми с г-н Плезънт и имам проблеми с това, на което те учи, и това как се отнася с теб, но никога не си помисляй, че имам проблем с теб, скъпа.
— Но той се отнася добре с мен.
— Отнася се с теб като с възрастен. Това не е добро отношение. Колкото и да се мъчиш да не си дете, си оставаш такова. Така и трябва да се отнасят с теб.
— Ти не се отнасяш с мен като с дете.
Той се усмихна.
— Разбира се, че го правя. Но ти имаш абсурдната представа, че да се държат с теб като с дете значи да те уважават по-малко от възрастен.
— Не всички гледат така на нещата.
— И какво съм ти казвал за „всички“?
— Че са идиоти — ухили се Валкирия.
— А, ето я и красивата усмивка. Знаеш ли, понякога мисля, че съм още по-добър, отколкото си мисля, че съм.
— Това възможно ли е?
— Не бих предположил.
Валкирия си взе палтото и чу раздразненото възклицание на Кенспекъл. Скълдъгъри стоеше на прага.
— По-добре да вървим — каза той. — Рано или късно, Гилд ще прати някой тук.
— А, да — рече Кенспекъл. — Вече укриват бегълци. Гледай ти. Ще ме моли за помощ и в отплата ще ме превърне в престъпник.
— Няма да разберат, че сме били тук — обеща Скълдъгъри.
— Ами оня досадник? Ще си го вземете ли?
— По-безопасно би било да е с нас, да.
— Безопасно? — изсмя се професорът. — Безопасно?
— На Турид Гилд не може да се вярва. Ако разбере кой е Флетчър, може да го предаде на Диаблерията. Може дори да е част от тях.