Безликите [bg]

Нещо се чу някъде измежду рафтовете. Последва стенание и Скълдъгъри излетя над тях. Тресна се в една маса, изпотроши стъклениците на нея, падна на земята и изсумтя. След него се показа огромен мъж със сребърносива коса. Валкирия го разпозна от описанията, които бе чувала. Грюсъм Крав.

От Диаблерията бяха пратили хора преди тях.

Валкирия заотстъпва, а сърцето й блъскаше яростно. Тогава чу токове на каубойски ботуши зад себе си. Сангуайн наближаваше, а на лицето му бе порочната му усмивка. Тя щракна с две ръце и дланите й пламнаха, но Сангуайн потъна бързо в земята, оставяйки само пукнатини в пода след себе си. Валкирия се заобръща, опита се да не обръща внимание на звуците от схватката на Скълдъгъри с Крав, и се заослушва в характерното ронене, което съпровождаше движенията на Сангуайн под земята.

Тя долови, че той се изправя от пода току зад нея. Замахна с ритник, който попадна в целта. Обърна се и видя как Сангуайн се олюлява и пада, а очилата му, строшени точно на две, падат от носа му, от който се лееше кръв. С изкривено от болка и ярост лице, той скочи на крака и се хвърли към нея.

Валкирия залегна под дясната му ръка и изрита крака му. Той се спъна и падна на коляно, като получи и лакът в тила. Убиецът се понесе напред, но омекоти падането с ръце и светкавично завъртя крак и покоси глезените на Валкирия. Още преди да падне, тя усети ръцете му върху себе си. Опита се да разтвори хвата му, но не успя и той я запокити в един рафт. Той падна и събори тези зад него, които разпиляха артефакти навсякъде. Валкирия ги последва.

Момичето се помъчи да избута въздуха пред себе си, но Сангуайн отново я предвари. Замахна и Валкирия усети вкуса на кръвта, а пред очите й избухна бяла светлина още преди да усети болката. Пак се озова на земята и покри уста с ръка. Усети, че един от предните й зъби липсва. Тялото й бе като от олово, а тя мислеше само за избития зъб и как ще обясни на майка си.

Кафяв ботуш се появи до лицето й и Сангуайн клекна над нея с отворен бръснач. Кръвта от носа му се стичаше по палтото й.

— Това ти се пада — изръмжа той и доближи острието до гърлото й.

Прогърмя изстрел, убиецът изкрещя и се прекатури, стискайки крака си. Зад него Скълдъгъри смени целта, но Крав изби оръжието му.

Сангуайн се изправи с псувни и тръгна със залитане към клетката. Той натисна един от символите с ръка. Валкирия се изтърколи в очакване полето да ги обгърне, но символът угасна, а след него и всички останали. Вратата на клетката се отвори и Сангуайн се повлече в нея. Постави длан върху Гротескния и веригите го освободиха.

— Готово! — викна той.

Крав изръмжа към Скълдъгъри, ядосан от пропуснатата победа, и закрачи към клетката. Земята се разтвори под тях и Сангуайн взе със себе си Крав и останките на Гротескния.