Сбогуване [bg]

Автор: Макманн Лайза
Серия: Опасни сънища #3
Год: 2012
Язык: болгарский
Год: Пергамент Прес
ISBN: 978-954-641-048-1
Переводчик: Валентина Донкова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Сбогуване [bg]». Краткое содержание книги:

НЕ ВСИЧКИ СЪНИЩА СА СЛАДКИ… Джейни е завършила училище и прекарва лятото с Кабъл — момчето, в което е влюбена до полуда. Наясно е с бъдещето си и смята, че се е примирила с него. Но тя не може да повлече Кабъл със себе си, макар да знае, че е готов да остане с нея на каквато и да е цена. Джейни вижда само един начин да му даде живота, който той заслужава — тя трябва да изчезне. А това ще убие и двама им. След това се появява един непознат и мистерията, която забулва миналото й, започва да се разплита. Нещата придобиват злокобен обрат и изборът пред нея се оказва по-мрачен, отколкото си е мислила, че е възможно. Единствено тя трябва да реши кое е по-малкото зло, а времето, с което разполага бързо изтича… НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ ЗА ТРИЛОГИЯТА „ОПАСНИ СЪНИЩА“: Книга на годината на Американската библиотечна асоциация Награда на Международната читателска асоциация Награда „Джорджия Пийч Бук“, мастър лист Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“ Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист Награда „Тексас Тейшас“, мастър лист Награда на YALSA, Тийнс Топ 10 Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Награда „Сибил“, финалист

Перейти на страницу:

— Обичам като ме наричаш „Исусе“.

Джейни стиска устни, все още бясна, скрива усмивката си.

Нещата не са толкова зле, колкото й се беше сторило.

Някакви празни алуминиеви кутийки.

— Виж какво открих — казва Кари и издърпва кутия за обувки от рафта. Скача на пода. — Бележки, разни неща. Прилича на кутия със спомени.

— Не! Това вече никак не е яко. — Джейни поглежда неспокойно през прозореца, сякаш дрънченето на тенекиите в това тихо място би могло да докара ревящи клаксони и свирещи гуми. — И без това трябва да се махаме оттук.

— Но… — противи се Кари. — Мила моя, ти трябва да видиш тази кутия. Пълна е със следи към миналото ти. Историята на баща ти. Не си любопитна? — Гледа изпитателно Джейни. — Хайде, Джейнърс! Що за детектив си изобщо? Би трябвало да ти пука за това. Има няколко малки брошки, монети и други джунджурии, и един пръстен! Но има и писма…

Очите на Джейни светват, погледът й се насочва към кутията.

— Не. Това е твърде лично. Не е… — запъва се.

— Хайде, Джейнърс — прошепва Кари, очите й блестят.

Джейни се навежда и наднича в кутията, като внимателно размества някои от нещата.

— Не. — Изправя се рязко. — И искам и ти да спреш да си вреш носа.

— Ох! Колко скучно.

— Да, освен това, мисля, че нарушаваме закона.

— Ама нали каза…

— Знам, знам. Излъгах.

— Значи може да ни арестуват? Е, това вече е страхотно. Не помниш ли, че веднъж вече ми се случи и не изгарям от желание пак да ме тикнат в затвора, особено пък с теб. И кой ще ни плати гаранцията? — Кари събира тенекиите от пода и ги набутва обратно в шкафа.

— Нашите определено ще ме убият. И Стю също. Боже, Джейни.

— Съжалявам — виж, не става дума, че някой ще ни хване. Никой дори няма представа, че този човек съществува. Пък и аз все пак съм му дъщеря. Това може да ни помогне, ако се наложи. Не че ще се наложи наистина…

Джейни оставя кутията със спомени на плота и подава останалите неща от шкафа на Кари. Отчаяна е. Ще й се да не беше водила Кари, въпреки всичко. Просто има нужда от малко време насаме, за да пресее мислите си, да се концентрира и да реши.

Но времето изтича, Джейни знае. Трябва да открие как да помогне на Хенри, преди да е умрял. А тази кутия може да съдържа следа.

И все пак, Джейни не е крадец. Поне не на физически предмети.

Джейни въздиша, примирена.

— Хайде да тръгваме, Кари.

Тръгват.

Пръстите на Джейни трудно се отделят от бравата.

18:00

Тя лениво тътри крака нагоре по алеята за паркиране на „Уейвърли“, покрай БМВ-то.

— Хей.

Кабъл, седнал върху една обърната кофа, вдига поглед. Боядисва перваза пред входната врата. Избърсва потта от челото си с ръкава на фланелката.

— Хей — отвръща. Гласът му е безизразен.

— Не си ми звънял цял следобед.

— Не ми вдигаш, като ти звъня, така че защо да се занимавам?

Джейни кима, съгласява се, че е идиот.

— Е, как мина срещата?

Той просто я поглежда. Тези очи. Болката.

Тя знае какво трябва да каже.

— Съжалявам, Кейб.

И наистина е така. Толкова съжалява.

Той се изправя.

— Добре, благодаря ти — отговаря. — Би ли искала да ми кажеш какво се случва с теб напоследък?

Джейни преглъща шумно. Прокарва пръсти през косата си и просто го поглежда. Навежда глава и стиска устни, за да не се разтреперят.

Не може да го направи.

Не може да му каже.

Не може да го изрече. Не е в състояние да произнесе: „Кейб, напускам те.“

Затова лъже.

— Цялата тази работа с Хенри. И глупостите с майка ми. Не мога да се занимавам с нищо друго в момента. Трябва ми малко време, за да се справя с всичко.

Очите й избягват неговите. Тя се пита. Пита се дали той усеща.

Той остава безмълвен за миг, изучава я.

— Добре — казва, контролирайки се. — Разбирам. Има ли нещо, което бих могъл да направя за теб?

Навежда се и оставя четката. Слиза надолу по стъпалата към нея. Пресята се към лицето й и прибира кичур коса, който се е обърнал в грешна посока.

— Просто се нуждая от малко време и… и от малко пространство. Малко, не много. Поне докато нещо не се случи с Хенри. Става ли?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?