Сбогуване [bg]

Попада на няколко наддавания, които текат в момента, и на други, които са завършени, очевидно след като Хенри се е разболял.

И тогава забелязва рейтинга му. Той е 99.8% положителен.

Джейни не разпознава чувството, което се надига в гърдите й.

Онова, което кара очите й да се насълзят.

Разбира само, че Хенри Фейнголд има почти сто процента рейтинг.

Тя няма да позволи този резултат да се загуби.

Прави оглед на инвентара. Калкулира вече продадените стоки и ги издирва върху инвентарните рафтове. Намира ги и ги опакова, после изважда формулярите за UPS от чекмеджето. Попълва ги. Чуди се дали трябва да се обади по телефона, за да дойдат да ги вземат, но намира линка в предпочитанията на Хенри. Насрочва да ги вземат преди пет следобед. Оставя кашоните пред вратата, за да не забрави.

Обратно пред компютъра. Заравя се в другите му отбелязани сайтове. Страница за политически новини, сайт за готварство, няколко линка към професионални експерти по маркетинг, сайт за еврейските празници. Градинарство.

Сънища.

И линк към страница в Уикипедия за „Вилицата на Мортън“.

Джейни кликва на последното.

Прочита страницата.

Разбира, че „Вилицата на Мортън“ не е точно вилица. А е термин, използван за определен вид дилеми. Накратко: избор между две еднакво гадни възможности.

Джейни чете информацията и стига до сравнението с Параграф 22 — поглежда към книгата на масата, в която беше отбелязана фразата. Сбърчва чело.

— Добре, господин „Износени гащи“ — промърморва. Връща се обратно към компютъра и изписва куп ключови думи. — Кой си ти? Какъв е тежкият ти избор?

И внезапно спира да пише по средата на думата.

Потъва в стола, докато си връща спомена за последния път, в който прочете за „Параграф 22“. Беше само преди няколко месеца, в една зелена тетрадка.

Сега вече знае всичко.

Знае, че Хенри е направил съзнателен избор преди години.

Не е имал госпожица Стюбин да му помогне. Да го учи.

Не е имал никого.