Обречена на теб [bg]

— Вече се захващам с нещата. В този огромен луд свят, където живеят милиарди хора, ние успяхме да се намерим. Както би казал Кари, трябва да го отпразнуваме.

Обсъждахме първите танци и подредбата на гостите, докато Ангъс провираше лимузината през вечно претоварения трафик в централната част на острова. Погледнах през прозореца зад Марк и видях такси, което спря на светофара до нас. Пътничката в него бе затиснала телефона между ухото и рамото си, движеше устни с бясна скорост и прелистваше бързо някакъв бележник. Зад нея, на ъгъла на тротоара, човек продаваше хот-дог и за стоката му чакаха пет души.

Когато най-после стигнахме и стъпих на тротоара, веднага разбрах къде се намираме.

— Хей!

Под нивото на тротоара беше скътан мексикански ресторант, в който веднъж бяхме обядвали. И по една случайност в него работеше сервитьорка, която много обичах.

Марк се засмя:

— Оставката ти дойде толкова неочаквано, че Шона нямаше възможност да си вземе почивен ден.

— О, господи! — Усетих стягане в гърдите. Това излизане май щеше да се превърне в изпращане, за което не бях подготвена.

— Хайде. — Марк ме хвана за лакътя и ме поведе навътре.

Веднага забелязах масата, на която се бяха настанили моите приятели и колеги. Балони с надписи „страхотна работа“, „най-добри пожелания“ и „поздравления“ красяха кътчето.

— Леле! — Погледът ми се замъгли, очите ми се напълниха със сълзи.

Мегуми и Уил седяха до Стивън на маса за шестима. Шона стоеше зад брат си, яркочервената ѝ коса се забелязваше отдалече.