Краят на дъгата [bg]

— Хуан Ороско.

— А, да. А теб за какво те бива, Ороско?

Хуан потърка брадичка.

— Уча се да задавам правилните въпроси.

— Ами давай.

Хуан огледа частите, които Робърт не беше използвал. Имаше моторчета, безжични синхронизатори и най-различни програмируеми компоненти. Имаше дори транспортен поднос, като този на доктор Сиен.

— Защо не сте ползвали някои от тези? Щеше да ви е много по-лесно.

Очакваше, че Робърт ще изтърси някой от лафовете на Чумлиг за решаването на проблеми с ограничени средства. Вместо това старецът сръчка частите раздразнено.

— Защото не мога да ги разглобя. Гледай. — Обърна едно от моторчетата. — „Не съдържа полезни части.“ Навсякъде този надпис. Всичко е като черна кутия. Неразгадаема магия.

— Може да погледнете упътването. Там са отбелязани схемите.

Гу се поколеба. Юмруците му се свиха и Хуан отстъпи.

— Схемите се виждат ли? А можеш ли да ги променяш?

Хуан наблюдаваше юмруците му. „Тоя откачи!“

— Виждат се лесно. Почти всяко нещо си има упътване. А ако няма, просто трябва да напишеш серийния номер в „Гугъл“. — Погледът на Гу го накара да заговори по-бързо. — Колкото до промяната… някои неща могат да се препрограмират. Но иначе промени могат да се правят само когато си ги поръчваш от фабриката. Все пак това са само части. Кой и защо да ги променя? Ако не работят, както трябва, просто ги изхвърляш.

— Просто части значи? — Гу погледна навън. Един автомобил се движеше по Пала Авеню, насочваше се към транспортния възел, на училището. — Ами шибаните коли?

Вече целият клас ги зяпаше. Всъщност почти целият, понеже господин Уилямс все още си почиваше.

Гу за момент като че ли се замисли, после стана и сграбчи Хуан за яката.

— Ей сега ще проверим.

Хуан се дръпна.

— Ще отворите кола? Че защо?

— Това не е правилният въпрос, хлапе.

Вече вървяха. Всъщност какви ли щети можеше да нанесе Гу на един автомобил? Корпусите бяха достатъчно здрави, че да издържат челен удар с петдесет мили в час. Хуан се замисли за бойни лазери и огромни чукове. Но това беше истинският свят.

Джери → Хуан: <sm>Какво му стана на дъртия?</sm>

Хуан → Раднър: <sm>Не знам.</sm>

Робърт Гу почти повлече Хуан към другия край на шатрата, към Сиу Сиен. Единствените признаци на лудостта му бяха леките тикове.

— Доктор Сиен?

Каза го спокойно и приятелски, но тя все пак за момент се поколеба.

— Да?

— Възхищавам се на проекта ви. Това е някакъв вид масов транспортер, нали?

Сиен обърна назъбената повърхност към него.

— Да. Най-обикновена играчка, но реших, че мога да увелича ефективността, като огъна повърхността.

— И сте права! — Тонът на Гу беше изключително ласкав. — Може ли?