Предатели [bg]

17

— Винаги можеш да разчиташ на мен, Еймъс.

Декър и Джеймисън седяха в колата ѝ.

— Знам. Говори ли вече с Мелвин?

— Оставих му съобщение. Не ми е върнал обаждането. Какво мислиш за тази Харпър Браун?

— Очевидно я бива в работата ѝ.

— И каква е работата ѝ?

— Да ни баламосва.

— Значи не вярваш на онова, което ни каза?

— Тя е служител на военното разузнаване. Обучена е да пробутва небивалици за истина. Там явно преминават през същото промиване на мозъци като политиците.

— Но ако Браун лъже, това усложнява и бездруго заплетената ситуация.

— Така е.

— Но защо ще ни лъже?

— Възможно е не всичко да е лъжа. Нищо чудно Дабни наистина да е продавал секретна информация. Както и да е бил комарджия. Причината да убие Бъркшър обаче ми се струва нелогична.

— Не забравяй, че е страдал от неизлечима болест. Може да е вземал медикаменти. Или пък туморът да е повлиял на мозъка му.

— А може истината да се крие на съвсем друго място, Алекс.

Разочарованата Джеймисън насочи вниманието си към пътя.

— Как ще открием хондата ѝ? — попита напрегнато тя.

— До този момент само един човек спомена тази кола. Затова ще се върнем в училището.

— Имаш предвид Вирджиния Коул, директорката?

— Да.

— Но тя каза, че е видяла Бъркшър да кара хондата само веднъж. Нали не очакваш да е запомнила регистрационния номер?

— Ни най-малко.

— Добре тогава, какво си намислил?

— Съставих план как да намеря очевидец.

Джеймисън продължи да го обсипва с въпроси. Какъв очевидец? Какво имаше предвид? Той обаче затвори очи и не каза нито дума повече.