Сенки в снега [bg]

Бовоар наведе очи към досието, което държеше в ръце, и продължи да чете, сгушен на топло и уютно. След половин час хвърли поглед към старинния часовник с формата на щурвал, поставен над камината. Един и двайсет.

Време бе да тръгва.

Но не към Монреал. Не и в тази виелица.

Инспекторът се върна в стаята си в пансиона и се преоблече. Най-отдолу си сложи копринен мъжки клин, а след това стратегически се опакова в няколко пласта дрехи, като най-накрая надяна зимен гащеризон с пухена подплата. Рядко го носеше, защото предпочиташе да изглежда стилно и елегантно навсякъде, а с този костюм приличаше на робота от „Изгубени в космоса“53. През зимата Квебек наистина сякаш се превръщаше в снимачна площадка за нашествие на извънземни.

За щастие, шансовете да се натъкне в гората на редактора на списание „Вог Ом“54 бяха доста незначителни.

Тръгна нагоре по хълма, като през цялото време крачолите на зимния му панталон се търкаха един в друг с шипящ звук и едва успяваше да прибере ръцете към тялото си, за да не стърчат настрани. Вече се чувстваше като зомби — туп-туп-туп, крачеше тромаво по склона и се приближаваше към хотела със СПА.

— Oui?

Карол Жилбер отвори вратата и погледна покритото със сняг зомби. Но не показа и за миг притеснение или дори изненада. Любезна както винаги, възрастната жена направи две крачки назад и покани пришълеца да влезе в хотела, собственост на сина и снаха й.

— С какво мога да ви помогна?

Жан Ги започна да се разопакова. Сега пък се чувстваше като Мумията. Беше като ходещ фестивал на второразредното кино. Накрая, след като свали шапката си, Карол Жилбер му се усмихна топло.

— Инспектор Бовоар, non55?

— Oui, madame, comment allez-vous?56

— Добре съм, благодаря. Ще отседнете ли при нас? Не видях името ви сред резервациите.

Жената хвърли поглед зад себе си, към просторното преддверие с под от черни и бели плочки, полирана до блясък дървена маса и ваза с цветя, свежи дори посред зима. Обстановката го приласкаваше и за момент на Бовоар му се прииска да си бе запазил стая тук. После се сети за цените в хотела и си припомни защо е дошъл.

Не заради масажите и изтънчените ястия, а за да разбере дали Оливие наистина е убил Отшелника.

„Защо Оливие е преместил трупа?“

Точно на мястото, където инспекторът стоеше в момента, собственикът на селското бистро бе захвърлил тялото на Отшелника. Сам си бе признал. През онзи празничен уикенд след Деня на труда, посред нощ, бе влачил мъртвеца през гората и когато бе стигнал до имението „Хадли“ и установил, че вратата е отключена, бе стоварил печалния вързоп тук. Точно тук.