Сенки в снега [bg]

— Лично слязох да му съобщя решението ни. Не беше никак доволен, но се примири и каза, че ще се върне. Нямах представа, че ще е толкова скоро.

Възрастната жена си спомни как стоеше зад дебелата дървена врата, открехната едва-едва, сякаш тя бе монахиня, а Рено — грешник. Бялата му коса стърчеше изпод рунтавата шапка, черните мустаци бяха покрити със скреж и ледени висулки, а от устата му излизаше сърдито пухтене. Погледът в сините му очи не бе просто налудничав, а бесен.

— Не можете да ме спрете, мадам — казал бе.

— Нямам желание да ви спирам, мосю Рено — отвърнала му бе с благоразумен тон. Дори приятелски.

Но и двамата знаеха, че думите са лъжа. Елизабет искаше да спре Рено толкова силно, колкото настойчиво той желаеше да влезе.

Когато разпитите приключиха, Гамаш се върна в кабинета на ЛИД. Намери доброволците около масата, седнали на чаша чай.

— Добре дошли в нашата малка спасителна лодка — посрещна го Елизабет, като се изправи и го покани да седне при нея, Уини и Портър. — Това е горивото ни — посочи чайника с усмивка.

Хенри скочи и се втурна към стопанина си.

— Надявам се, че не ви е създавал неприятности. — Главният инспектор потупа кучето по гърба, седна и прие чашата силен чай, която му поднесоха.

— Ни най-малко — увери го Уини. — Сега какво предстои?

— В разследването ли? Ще изчакат доклада на съдебния лекар, след което ще започнат да проучват навиците на Огюстен Рено, приятелите и семейството му. И кой би искал смъртта му.

Седяха заедно край масата. Не бяха точно сговорна дружина, но много приличаха на такава.

— Споменахте, че мосю Рено е искал да разговаря с управителния съвет — обърна се Гамаш към Елизабет.

— Казали сте им? — възкликна Портър с необичайно рязък тон. — Значи знаят.

— Нямаше избор — обясни инспекторът. — Всички трябваше да ни кажете. Било ви е ясно, че това е важна подробност. — Изгледа ги строго. — Отказали сте да приемете Рено тогава, но щяхте ли да го изслушате по-късно?

Вече говореше на Портър Уилсън, но забеляза, че всички погледи са насочени към Елизабет, която мълчеше.

— Да, може би в края на краищата щяхме да го изслушаме. Макар че това не носеше никакви преимущества за нас, а водеше до прекалено много — Портър се замисли за точната дума — неудобства.

— Мосю Рено може да бъде доста убедителен — отбеляза Гамаш и си припомни яростните кампании, водени от любителя археолог против всички, които му отказваха разрешение за разкопки.

— Вярно е — призна председателят на ЛИД. Вече изглеждаше уморен, сякаш цялата тежест на случилото се най-после се бе стоварила върху плещите му. Въпреки че бе доста плашеща перспективата Огюстен Рено да копае под сградата на тяхното Литературно-историческо дружество в търсене на Шамплен, онова, което се бе случило, бе още по-кошмарно.

— Може ли да прегледам протокола от събранието?

— Още не съм го оформила — отвърна Елизабет.

— Бележките ви ще свършат работа.

Детективът зачака. В крайна сметка възрастната дама му връчи бележника си. Главният инспектор надяна полукръглите си очила и зачете записките, като си отбелязваше наум кой е присъствал на събранието.