Сенки в снега [bg]

Инспекторът забеляза озадаченото изражение на дамата. Дали му се присмиваше? Едва ли. По-скоро деликатно се шегуваше със себе си и с услугите на СПА центъра. Синът й Марк и неговата съпруга Доминик бяха купили западналия имот преди малко повече от година и го бяха превърнали в този великолепен семеен хотел, който предлагаше различни видове масажи и терапии. Бяха поканили майката на Марк, Карол Жилбер, да се премести от град Квебек в Трите бора, за да им помага при управлението на хотела.

— Разбирам на какво основавате предположенията си, все пак съм облечен с костюм за тай чи — отвърна Бовоар и разпери ръце, за да демонстрира цялото величие на ски екипа си. Възрастната жена се разсмя. — Всъщност дойдох да ви помоля за услуга. Може ли да използвам една от вашите моторни шейни? Разбрах, че имате няколко за гостите си.

— Така е, имаме. Ще повикам Рор Пара, той ще ви помогне.

— Merci. Мислех да отида до колибата в гората.

Наблюдаваше я, докато говореше, за да проследи реакцията й. И стана това, което очакваше. Любезната дама изведнъж се вледени. Интересно, само няколко секунди по-рано изглеждаше толкова спокойна и удовлетворена, а сега, без да настъпват видими промени в обстановката, се бе превърнала в снежна статуя. От цялото й същество струеше хлад.

— Така ли? Защо?

— За да я видя пак. Просто отивам на разходка.

Жената го огледа внимателно със змийски очи. После маската й се стопи и Карол отново бе gentille grande dame58 на имението.

— В това време? — възкликна и хвърли поглед към сипещия се сняг навън.

— Ако снегът бе пречка да правя каквото и да е, нямаше да мога да свърша нищо през зимата — отвърна Бовоар.

— Вярно — призна жената. Жан Ги си помисли, че долавя неохота в тона й. — Едва ли сте чули, но съпругът ми вече живее там.

— Така ли? — Не беше чул. Но забеляза, че Карол каза „съпругът ми“, а не „бившият ми съпруг“. Бяха живели разделени години наред, докато един ден Венсан Жилбер се бе появил в хотела изневиделица и неканен, и то почти по същото време, когато бе открит трупът на Отшелника.

— Сигурен ли сте, че не бихте предпочели кална баня? — попита възрастната дама. — Според мен усещането е приблизително същото като един час, прекаран с Венсан.

Бовоар се разсмя.

— Non, madame, merci59. Дали ще има нещо против, ако намина?

— Венсан ли? Опасявам се, че отдавна се отказах да разбера начина му на мислене. — Все пак Карол омекна малко и се усмихна на разтапящия се мъж. — Сигурна съм, че ще се зарадва на компанията ви. Но най-добре побързайте, преди да е станало твърде късно.

Вече беше два следобед. До четири щеше да се стъмни.

А когато зимното слънце залезеше над горите на Квебек, от сенките изпълзяваха чудовища. Не онези от второразредните филми — зомбита, мумии или извънземни, а много по-стари и неуловими призраци. Невидими създания, които се спускаха в гората с понижаването на температурите. Смърт от измръзване, смърт от прекалено дълго оставане на открито, смърт при отклоняване дори на крачка от пътеката и изгубване. Смърт, древна и търпелива, се спотайваше в квебекския лес и чакаше залеза на слънцето.