Сенки в снега [bg]

— Имаме няколко въпроса — започна по същество следователят.

През следващия час разпитаха всички. От Портър Уилсън разбраха, че библиотеката се заключва всяка вечер в шест и е била заключена сутринта, когато е дошъл на работа. Нямало е нищо необичайно на вид. Но хората на Ланглоа бяха огледали огромната стара ключалка на входната врата и макар да не бяха открили следи от опити за разбиване, се виждаше, че дори умно шестгодишно хлапе би могло да я отвори без ключ.

Нямаше алармена система.

— Защо ни е аларма? — попита Портър. — Никой не идва, когато е отворено. Защо би дошъл някой, докато е затворено?

Научиха, че това е единственото място в Стария Квебек, където могат да се намерят книги на английски език.

— Изглежда имате много — отбеляза Гамаш. — Докато минавах през коридорите и стаите в задната част на сградата, ми направи впечатление, че доста от томовете дори не са подредени по рафтовете.

„Меко казано“ — добави главният инспектор наум, като си спомни кашоните с книги, натрупани навсякъде.

— Какво искате да кажете?

— Просто отбелязвам какво съм видял.

— Вярно е — призна Портър неохотно. — И продължават да ни носят още. Когато някой почине, ни оставя книгите си в наследство. Така научаваме за всяка смърт. Появява се кашон с безполезни книги. Няма нужда да гледаме некролозите, които публикуват в „Кроникъл Телеграф“.

— Книгите винаги ли са безполезни? — попита Ланглоа.

— Е, веднъж попаднахме на много хубаво илюстровано издание.

— Кога?

— През 1926 година.

— Не можете ли да ги продадете? — намеси се Гамаш.

Портър се втренчи в него. Главният инспектор не отклони очи, но се зачуди какво ли е предизвикало този внезапен язвителен поглед.

— Шегувате ли се?

— Non, monsieur44.

— Ами, не можем. Опитахме веднъж, по на членовете на дружеството не им се хареса.

— Кога, през 1926 ли? — попита Ланглоа.

Уилсън не отговори.

След него влезе Уини Манинг и потвърди, че нощта наистина е ягода, но англичаните са добри тикви и библиотеката има особено впечатляващ отдел за матраците и матрачните битки.

— Всъщност — обърна се тя към Гамаш — мисля, че тази тема представлява интерес и за вас.

— Така е — призна главният инспектор за изненада на Ланглоа и неговия помощник. Уини му каза още, че би било хубаво да пусне в продажба нова гама дръжки за врати, а сетне си тръгна. Тогава Гамаш обясни: — Искаше да каже „военноморски“, а не „матрачни“.

— Наистина ли? — попита помощникът, който си бе водил записки, но смяташе да ги изгори, за да не си помисли някой, че ги е писал под влиянието на наркотици.

Мистър Блейк зае мястото на библиотекарката.

— Стюарт Блейк — представи се възрастният мъж, след като седна на стола, който му посочиха, и огледа присъстващите с вежливо любопитство. Костюмът му бе безукорен, а лицето — гладко избръснато и с мека розова кожа. Очите му сияеха. Извърна се към Гамаш и се усмихна: — Monsieur l’inspecteur45 — наклони глава. — Désolé. Нямах представа, че сте вие.