Сенки в снега [bg]

Дума, вплетена в паяжина. Горе под гредите на тавана, в ъгъла на колибата, където тегнеха най-тъмните сенки.

Woo.

Намериха същата дума, грубо издялана върху парче дърво, оцапано с кръв. То се бе изплъзнало от ръката на мъртвеца и се бе търкулнало под леглото, сякаш за да се скрие там. Дребна дървена дума. Woo.

Но какво ли бе значението й?

Дали Отшелника я бе издълбал?

Изглеждаше малко вероятно. Той бе майстор дърворезбар, а дървеното woo бе грубовато и някак детинско.

Обвинението поддържаше тезата, че Оливие е вплел думата woo в паяжината и я е издялкал върху дървото, за да уплаши Отшелника и да го накара да не излиза от колибата си. А Оливие накрая си бе признал, че целта му е била точно такава — да внуши на обезумелия старец, че светът навън е опасен. Пълен с демони, фурии и ужасни, страховити създания.

„Хаос иде, стари друже“ — бе прошепнал Отшелника на своя гост в последната нощ от живота си. Оливие си бе свършил добре работата. Старецът е бил обзет от страх и ужас.

Но макар да бе признал за почти всичко останало, Оливие бе отрекъл две неща.

Че е убил Отшелника.

И че е издялал woo върху парчето дърво.

Съдът не му бе повярвал. Оливие бе признат за виновен и осъден на затвор. Главен инспектор Гамаш с мъка бе водил делото срещу своя приятел до последната мъчителна подробност. Бовоар бе сътрудничил в този случай и вярваше в крайното заключение.

Но сега началникът му бе наредил да преразгледа цялото разследване, като започне от самото начало. Този път заръката му към Жан Ги бе да проследи дали същите улики могат да оневинят Оливие и да насочат обвинението към друг човек.

Като например мъжа, който седеше в колибата на няколко крачки от него.

Жилбер вдигна очи и се усмихна.

— Здравейте — каза, затвори книгата и бавно се изправи. Бовоар трябваше да си припомни, че този висок и слаб мъж с бели коси и проницателен поглед бе почти на осемдесет години.

Докторът седна на ръба на леглото и се усмихна успокоително.

— Ще ми позволите ли? — попита, преди да докосне Жан Ги. Инспекторът кимна. — Говорих с Карол и й казах, че ще прекарате нощта тук — обясни възрастният мъж и дръпна завивката надолу. — Тя обеща да се обади в пансиона и да съобщи на Габри. Няма за какво да се тревожите.

— Merci.

Докато говореше, Жилбер притискаше с топлите си, сигурни ръце корема на Бовоар.

Безброй пъти го бяха преглеждали през последните два месеца, особено първите няколко дни. Това сякаш бе новият му будилник. На всеки няколко часа се събуждаше от унеса, замаян от обезболяващите, и усещаше как някой отново ръчка корема му със студените си ръце.

Но докосването на Жилбер бе съвсем различно. Жан Ги изкриви лице в гримаса няколко пъти, въпреки че си бе обещал да не го допуска. Болката го хвана неподготвен. В мига, в който покажеше признаци на дискомфорт, докторът спираше да движи ръцете си и даваше на пациента си няколко секунди да си поеме въздух, после продължаваше прегледа.