Тайната порта [bg]

Затова изпита едва леко неудобство, когато позволи устните й, а после и зърната й да бъдат оцветени с розова пудра, но това неудобство по-скоро се засили, когато усети карийе Лала да пъхна чевръсто ръка между краката й. Един пръст раздели устните на вагината й, опипа я умело, а след това влезе рязко вътре.

Силия изкрещя и скочи на крака, като че ли я бяха ухапали. Гърнето с от в краката й се завъртя на пода и се разби в стената.

— Махни се от мен! — изкрещя.

Отстъпвайки в далечния ъгъл на помещението, тя се оказа в неосветена ниша — третата от свързващите стаи в хамама на валиде султан. Освен със сенките тук нямаше нищо, с което да прикрие голотата си. Някъде над себе си дочу звук от течаща вода. Приклекна и облегна гръб на стената. По вътрешността на бедрото й се стече капка от нещо топло и тъмно на цвят.

Карийе Лала не направи никакъв опит да я последва. Силия я видя как се засмива и поклаща глава. После се обърна към прислужницата си и на обичайния ням език на жестовете издаде бърза заповед.

— Вече можеш да излезеш оттам — изрече след малко, застанала на прага на нишата с ръце на кръста. — Не се страхувай!

В мрака Силия имаше чувството, че сърцето й ще изхвръкне от гърдите. Но в гласа на дребната стара жена не се усещаше гняв.

— Беше това, глупаво дете, виж! — допълни и показа малка кутийка от кедрово дърво със сребърен филигран. — Това е парфюм — подуши съдържанието на кутийката. — Лично валиде го изпрати за теб!

— Махай се! — извика Силия, усещаща, че очите й започват да парят.

— Тц-тц! — цъкна нетърпеливо с език старицата. — Нали точно това искаше, а? — наклони глава настрани и очите й проблеснаха като на стара врана. — Виж — за теб използвам само този пръст! — протегна ръце и Силия видя, че ноктите на всичките й пръсти са дълги и извити. Само нокътят на показалеца на дясната й ръка, който тя сега движеше бавно напред-назад, беше къс и изпилен. — Смятай се за късметлийка. Другите рядко режат ноктите си.

Силия си позволи да бъде придумана да се върне във втората стая. Вече не й бяха останали сили за борба. Облякоха й риза от много тънка материя, толкова тънка, че чак прозираше. Карийе Лала говореше непрекъснато — понякога на себе си, понякога на Силия, едновременно предупредително и успокоително.

— За какво е целият този страх? Няма от какво да се страхуваш! В крайна сметка той е само един мъж! И виж само колко красива е кожата ти, бяла като мляко, точно както казваха, без нито един недостатък. Какво удоволствие те чака само, да знаеш! Но не трябва да се страхуваме, о, не, не е добре, никак не е добре!

На този етап не направи никакъв опит да докосва Силия където и да било повече. Вместо това от бурканчетата, които бяха на нейно разположение, избра още две малки кутийки — едната сребърна, другата златна. След като ги отнесе към мястото, където дневната светлина нахлуваше най-силно в банята, тя ги отвори и се загледа замислено в тях.