Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 163
Перейти на страницу:

Мъртъв самолет + Слънчево затъмнение = Лошо.

Когато луната запуши слънцето като длан, заглушила писък, Ло изпита същата наелектризираща паника, както когато бе застанала на багажната рампа под туловището на помръкналия 777. Същия импулс да побегне, този път съчетан с разбирането, че не съществува абсолютно нито едно място, където да иде.

Сега го чуваше отново. Същия шум, който бе чувала откакто дойде за смяната си, само че сега по-плътен, по-силен. Бучене. Протяжен звук и влудяващото беше, че го чуваше със същата сила, независимо дали носеше предпазните слушалки или не. Също като при главоболие. Отвътре. И все пак започна да се усилва в ума ѝ като насочващ маяк още щом се върна на работа.

През петнайсетминутната пауза по време на затъмнението Ло реши да тръгне пеш, за да потърси източника на тона, да го проследи. Без никаква изненада се усети, че гледа към заградения с кордон ремонтен хангар на Реджис еър, където бяха прибрали мъртвия 777.

Звукът не приличаше на нито един машинен двигател, който бе чувала някога. Кипящ усилващ се тътен като от прииждаща течност. Или като глух ропот на десетки гласове, сто различни гласа, опитващи се да зазвучат смислено. Може би улавяше радарни вибрации в пломбите на зъбите си. Пред входа имаше група хора, служители, зяпнали нагоре в затуленото слънце, но нямаше никой като нея да се промъква насам, притеснен или дори усещащ бученето. Затова не го сподели с друг. И все пак, стори ѝ се съдбовно важно, че е тук точно в този момент, че чува шума и ѝ се иска — за да утоли любопитството си или беше нещо повече от това? — да може да влезе в хангара и още веднъж да погледне самолета. Сякаш образът му щеше по някакъв начин да спре тътена в главата ѝ.

След това внезапно усети заряд във въздуха като вятър, сменил посоката и сега… да… стори ѝ се, че източникът на шума се е изместил някъде вдясно от нея. Този внезапен заряд я стъписа и тя го проследи под обърнатата в негатив светлина на засиялата луна, със слушалките и предпазните си очила в ръката. Отпред лежаха разхвърляни контейнери за смет „Дъмпстър“ и складови ремаркета пред няколко големи четвъртити багажни контейнери, а след това трънливи храсти и вкочанени, сиви, обрулени от вятъра борове с клони, пълни с навети боклуци. Следваше противоураганната ограда, зад която се простираха стотици акри трънлива пустош.

Гласове. Вече ѝ звучаха по-скоро като гласове. Мъчеха се да се извисят в един-единствен глас, в дума, в… нещо.

Когато Ло се приближи до ремаркетата, някакво шумолене в дърветата, някакво надигане, я накара да подскочи назад. Чайки със сиви кореми, явно подплашени от затъмнението, изригнаха от клоните и контейнерите за боклук подобно на крилати парчета стъкло от разбит прозорец и се пръснаха във всички посоки.

Монотонните гласове вече бяха по-резки, усилени почти до нетърпимост. Зовяха я. Като някакъв прокълнат хор какофонията се извисяваше от шепот до рев и заглъхваше отново, мъчеше се да се слее в една дума, звучеше, доколкото можеше да го различи, почти като:

— … тхтхтхтхтхтхттттттТУК.

Тя остави слушалките си на края на пистата и задържа само филтриращите очила, докато свърши затъмнението. Свърна встрани от контейнерите „Дъмпстър“ с непоносимата им миризма на гниеща смет и продължи към големите складови ремаркета. Звукът като че ли се излъчваше не от вътрешността на ремаркетата, а може би някъде зад тях.

Закрачи между високите близо два метра товарни контейнери, мина покрай стари разпадащи се самолетни гуми и се озова пред нова редица от по-стари, светло зелени контейнери. Вече го чувстваше. Не само чуваше барабанния тътен, а го чувстваше. Гнездо от гласове, вибриращо в главата и в гърдите ѝ. Зовеше я. Притисна длани на стените на контейнерите, но там не усети никаква вибрация. След това продължи напред, забави се на ъгъла и се наведе да погледне.

На върха на навята от вятъра смет върху неокосената избеляла на слънцето трева лежеше голям и старинен на вид пищно резбован черен дървен сандък. Предпазливо пристъпи на полянката, зачудена защо ще изхвърлят чак тук такава явно добре поддържана антика. Кражбите — организирани или не — бяха част от живота на летището. Може би някой го беше закътал тук, канеше се да се отбие по-късно с кола и да го прибере.

Тогава забеляза котките. Външната зона на летището гъмжеше от подивели котки. Някои от тях бяха домашни любимци, избягали от багажните си клетки. Много други просто бяха оставени край летището от местни хора, поискали да се отърват от нежеланите животинчета. Най-лоши бяха пътниците, изоставили котките си, вместо да заплатят високите ветеринарни такси. Домашни котки, които не знаеха как да се грижат за себе си в дивия свят и които, ако избегнеха да станат плячка на по-едри животни и оцелееха, се вливаха в колонията подивели зверчета, скитащи из стотиците акри занемарена земя на летището.

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)