Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 163
Перейти на страницу:

Мрак.

Келтън стрийт, Уудсайт, Куинс

Кели Гудуедър не можеше да повярва колко бързо помръкна денят. Стоеше на тротоара като всичките си съседи на Келтън стрийт — на обичайно слънчевата по това време на деня страна на улицата — взряна в помръкващото небе през очилата с картонена рамка, които вървяха безплатно с двулитровите бутилки диетична сода „Еклипс“. Кели беше образована жена. На интелектуално ниво разбираше какво се случва, а въпреки това изпитваше почти замайващ прилив на паника. Импулс да побегне, да се скрие. Подреждането на небесните тела и преминаването в сянката на луната достигаше до нещо дълбоко в нея. Докосваше спотаилото се вътре наплашено от нощта животно.

Със сигурност и други изпитваха подобни чувства. Улицата бе затихнала в момента на пълното затъмнение. Тази злокобна светлина, сред която стояха всички. Всички онези гърчещи се сенки, които бяха изпълзели по моравата на границата на полезрението и по стените на къщите подобно на кръжащи духове. Все едно студен вятър бе задухал по улицата и вместо да разроши косите им, ги беше смразил отвътре.

Какво казват хората на някой, който потръпне? Някой току-що премина над гроба ти. Точно така изглеждаше цялото това затъмнение. Някой или нещо току-що бе преминало над гроба на всеки. Мъртвата Луна, преминала над живата Земя.

А после, когато погледна нагоре, Кели видя слънчевата корона. Анти-слънце, черно и безлико, засияло безумно около лунната пустош, взряно надолу към земята с лъскавата си и тънка като паяжина коса. Главата на смъртта.

Съседите ѝ, Бони и Дона, двойката, която държеше под наем съседната къща, стояха прегърнати един до друг. Ръката на Бони беше пъхната в задния джоб на провисналите джинси на Дона.

— Не е ли удивително? — подвикна усмихнато Бони през рамо.

Кели не можа да отвърне. Нима не го схващаха? За нея това не беше просто някакъв куриоз, следобедно забавление. Как можеше никой да не забелязва поличбата в това? По дяволите да вървят астрономическите обяснения и интелектуалното разбиране! Как можеше това да не означава нищо? Добре, можеше и да няма някакъв особен смисъл, само по себе си. Беше просто сливане на орбити. Но как бе възможно което и да е разумно същество да не вложи в него някакво значение, положително или отрицателно, религиозно, психологично или друго? Само защото разбираме как става нещо, не означава непременно, че го разбираме

Извикаха отново на Кели, застанала сама пред къщата си, за да ѝ кажат, че вече е безопасно да си свали очилата.

— Не бива да пропуснеш това!

Кели нямаше да свали очилата си, колкото и да твърдяха по телевизията, че било безопасно да се направи по време на пълното скриване. Телевизията твърдеше и че няма да остарее, ако си купува скъпи кремове и хапчета.

По улицата се разнесе масово охкане и ахкане. Истинско квартално събитие, за чиято изключителност потопените в мига хора се бяха настроили. Всички, освен Кели. Какво ми става? — зачуди се тя.

Отчасти се дължеше на това, че бе видяла Еф по телевизията. Не каза много на пресконференцията, но Кели разбра по очите му и по начина, по който говореше, че нещо не е наред. Че нещо наистина не е наред. Нещо извън рутинните уверения на губернатора и кмета. Нещо извън внезапната и необяснена смърт на 206 трансатлантически пътници.

Вирус? Терористично нападение? Масово самоубийство?

А сега и това.

Искаше ѝ се Зак и Мат да са си у дома. Искаше ги тук с нея, точно сега. Искаше това слънчево затъмнение най-сетне да свърши и да знае, че никога повече няма да изпита това усещане. Взря се отново нагоре през филтриращите очила към убийствената луна в тъмния ѝ триумф, притеснена, че може да не види никога повече слънцето.

Стадиона на „Янките“, Бронкс

Зак стоеше на седалката си до Мат, който се беше вторачил в затъмнението с вирнат нагоре нос и зяпнала уста като шофьор, примижал в насрещния трафик. Над петдесет хиляди фенове на „Янките“ със специални униформени защитни очила вече се бяха изправили на крака с вдигнати нагоре лица. Гледаха в луната, затъмнила слънцето в един идеален за бейзбол следобед. Всички, освен Зак Гудуедър. Пълното слънчево затъмнение си беше страхотно, но след като вече го беше видял, Зак насочи вниманието си към дъгаута3. Мъчеше се да види играчите на „Янките“. Ей го там Джетър, с точно същите очила като на Зак, застанал на най-горното стъпало на едно коляно все едно, че очаква да обявят, че ще бие. Всички питчъри4 и кетчъри5 бяха извън булпена6, струпани на тревата на дясното поле като всеки друг и поглъщаха всичко.

вернуться

3

дъгаут — скамейката с резервните играчи при бейзбол. Б.р.

вернуться

4

питчър — играчът, който хвърля топката. Б.р.

вернуться

5

кетчър — играчът, на когото питчърът подава топката. Б.р.

вернуться

6

булпен — място на бейзболната площадка, където питчърите загряват, преди да влязат в играта. Б.р.

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)