Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 163
Перейти на страницу:

Точно така ще изглежда началото на края на света, помисли си той, преди да се върне в офиса на ГМУ, за да помогне в изследването на мъртъвците.

Международно летище „Кенеди“

Семействата на загиналите пътници и екипаж на Реджис еър, Полет 753, бяха подканени да отдъхнат от попълването на формулярите и кафето на Червения кръст (без кофеин за опечалените) и да се поразтъпчат отвън на пистите в ограничената зона зад Трети терминал. Там, без да ги свързва нищо освен мъката, скърбящите с посърнали очи се струпаха един до друг и се загледаха в затъмнението. Някои — облегнати на човека до тях в безмълвен жест на солидарност, други — защото наистина се нуждаеха от опора, с лица, извърнати към потъмнялото небе на запад. Все още не знаеха, че скоро щяха да ги разделят на четири групи и да ги отпратят в училищни автобуси до съответните съдебномедицински служби, където, семейство по семейство, щяха да бъдат поканени в стая за оглед, за да им покажат посмъртна снимка. Да ги помолят формално да идентифицират близките си. Само семействата, настояли да видят лично тленните останки, щяха да получат разрешение да го направят. След това щяха да им връчат ваучери за хотелски стаи в „Шератон“ на летището и там щеше да им бъде предложена съпътстваща вечеря. На тяхно разположение бяха предвидени траурни съветници през цялата нощ на следващия ден.

Засега те се взираха в черния диск, засиял като обърнат театрален прожектор, засмукващ светлината от този свят и отпращащ я назад в небесата. Точно в този момент заличаващият света феномен бе съвършеният символ на загубата им. За тях в затъмнението нямаше нищо изключително. Напротив. Изглеждаше съвсем уместно небесата и техният Бог да отбележат подобаващо отчаянието им.

Пред ремонтния хангар на Реджис еър Нора стоеше встрани от другите следователи и чакаше Еф и Джим да се върнат от пресконференцията. Очите ѝ бяха извърнати към зловещата черна дупка в небето, но погледът ѝ беше размътен. Чувстваше се завладяна от нещо, което не проумяваше. Сякаш някакъв тайнствен нов враг се бе появил. Мъртвата луна, затъмнила живото слънце. Нощ, скрила деня.

В този миг покрай нея пробяга сянка. Долови я като потръпване в ъгълчето на окото си подобно на гърчещите се сенки, които бяха пропълзели над пистите малко преди момента на пълното затъмнение. Нещо на самата граница на полезрението, на самия предел на възприятието. Процеди се през ремонтния хангар като тъмен дух. Сянка, която Нора почувства.

За частица от секундата, докато обърне очите си към нея, сянката изчезна.

Лоренца Руиз, операторът на летищния багажен конвейер, която първа бе спряла до мъртвия самолет, се чувстваше обсебена от преживяното. Ло не можеше да избие от ума си усещането от предната нощ, когато стоя в сянката на самолета. Не беше спала изобщо, мяташе се и се въртеше, докато накрая стана да се разтъпче. Чашата бяло вино късно през нощта не си свърши работата. Случилото се ѝ тежеше като нещо, от което не можеше да се освободи. Когато най-сетне утрото дойде, тя се улови, че гледа в часовника. В очакване да се върне на работа, както осъзна. Улови се, че няма търпение да се върне на летище „Кенеди“ и не от нездраво любопитство. Образът на заспалия самолет беше запечатан в ума ѝ като лъч ярка светлина, блеснала в окото ѝ. Знаеше само, че трябва да се върне и да го види отново.

Сега и това затъмнение. За втори път в рамките на двайсет и четири часа летището беше затворено. Това стопиране бе заложено в плана от месеци — ФАА бе разчистила петнайсетминутен прозорец за летищата в обхвата на затъмнението поради притеснение за видимостта на пилотите, за които не беше никак редно да носят филтриращи очила по време на излитане или кацане. Все пак сметката от уравнението порази Ло като адски просто и адски зловещо решение:

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)