Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

Френкел се навъси.

— И после?

— Същата работа, сър. След самоволното нарушение на командата, отново отказ да бъде изпълнена.

Капитан Франкел гледаше мрачно.

— Име?

Отговори Зим.

— Хендрик, Т.К., сър. Редник Р-П-седем-девет-шест-нула-девет-две-четири.

— Всичко е ясно. Хендрик, отнемат ви се всички права за тридесет дни и оставате под арест във вашата палатка, с изключение на времето, когато сте на дежурство, на храна и за санитарни потребности. Ще отслужвате по три часа извънреден наряд всеки ден под командването на началника на охраната: един час да бъде отслужван преди сигнала за гасене на лампите, един час преди ставане, един час по време на обеда и вместо него. Вашата храна ще бъде хляб и вода — толкова хляб, колкото можете да изядете. Ще отслужвате по десет часа извънреден наряд всяка неделя, времето трябва да бъде приспособено така, че да ви позволява да участвате в църковната служба, ако предпочетете това.

(Помислих си: „О, Господи! Той премина всички граници.“)

Капитан Франкел продължи:

— Хендрик, единствената причина, поради която ти се размина толкова леко, е, че не ми е позволено да ти дам по-голямо наказание, без да свикам военен трибунал… А и не искам да разваля досието на вашата рота. Свободни сте.

Той сведе поглед към книжата на бюрото си. Инцидентът вече не го интересуваше.

Тук Хендрик не издържа:

— Вие не изслушахте другата страна по делото!

Капитанът вдигна очи.

— Имате ли какво да ми кажете?

— Вие сте дяволски прав, че имам! Сержант Зим направи това нарочно! Той ме действаше, действаше ме, действаше ме, по цял ден от мига, в който дойдох тук! Той…

— Това му е работата, — каза студено капитанът. — Отричате ли обвинението срещу вас?

— Не, но… Той не ви каза, че лежах върху един мравуняк.

Франкел го погледна с презрение.

— О-о. И ти би предпочел да загинеш, заедно с твоите събратя от командата, заради няколко дребни мравки?

— Не „няколко“ — те бяха стотици! Щяха да ме изгризат жив!

— И какво? Млади човече, нека уточним нещата веднъж завинаги. Ако ще да е било и леговище на гърмящи змии, ти би трябвало да си готов — и при поискване — да паднеш в него като талпа. — Франкел направи пауза. — Имаш ли въобще нещо да кажеш в своя защита?

Хендрик беше зяпнал от недоумение.

— Разбира се, че имам. Той ме удари! Той ми посегна! Цялата ефрейторска компания се размотава около нас с онези глупави жезли, потупват те за свое развлечение, сръгват те в ребрата, уж за да те „ободрят“ — и аз се съобразявам с това. Но той ме удари с юмрук — повали ме на земята и закрещя: „3амри, упорито магаре!“ Какво ще кажете за това?