Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард» ООД
- ISBN: 954-585 016-7
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)». Краткое содержание книги:
Но един ден вълшебникът Гандалф и джуджетата на Торин Дъбощит го повеждат на смело и опасно пътешествие до опустошената планина, за да търсят едно старо съкровище.
Тогава се разбира, че малкият разбойник Билбо притежава добро и честно сърце, чуждо на сляпата алчност за злато. А ние всички, малки и големи читатели на тази книга, се стремим да бъдем като тези, които обичаме! Нали?!
Разбира се, те скоро хукнаха да търсят, като се провикваха, тюхкаха и лутаха между дърветата. Но гоблините не обичат слънцето — от него краката им започват да треперят и главите им се замайват. Така че не можаха да намерят Билбо, който с пръстена на ръката притичваше бързо и безшумно от сянката на едно дърво до сянката на друго, криейки се от слънцето. Скоро с проклятия на уста гоблините се върнаха обратно да пазят вратата си. Билбо се беше спасил.
6
От трън, та на глог
Билбо бе избягал от гоблините, но не знаеше къде се намира. Беше загубил и качулка, и наметка, и храна, и пони, и копчетата си, и приятелите си. Той вървеше и вървеше напред, докато слънцето взе да клони на запад — зад планините. Сенките им се спуснаха на пътя на Билбо и той погледна назад. После погледна напред, но там се виждаха само хребети и склонове, слизащи към низините; тук-там между дърветата се съзираше някоя полянка.
— Майчице! — възкликна Билбо. — Изглежда, че съм се озовал направо на другата страна на Мъгливите планини, точно на границата на Отвъдната земя! Къде, о, къде ли са Гандалф и джуджетата? Дано само не са все още в лапите на гоблините!
И той продължаваше да върви — излезе от малката долина, заспуска се по склоновете отвъд, но през цялото време го измъчваше една мисъл. Питаше се дали не трябва, след като притежаваше вълшебен пръстен — да се върне обратно в онези ужасни, ужасни проходи и да потърси приятелите си. И тъкмо реши, че е длъжен да се върне — и се поизплаши от това, — когато чу гласове.
Билбо спря и се ослуша. Не му се стори да са гласове на гоблини, затова предпазливо пропълзя напред. Намираше се на една камениста, лъкатушеща пътека, която отляво беше оградена от висока скална стена, а отдясно беше открита и на склона под нея имаше долчинки, обрасли с шубраци и ниски дървета. Тъкмо под шубраците на една от тези долчинки се водеше разговор.
Билбо пропълзя още по-близо и изведнъж видя между два заоблени камъка да се надига глава с червена качулка. Това беше Балин, който стоеше на пост. На хобита му идваше да плесне с ръце и да извика от радост, но се въздържа. Той все още не беше свалил пръстена от страх да не срещне неочаквано нещо опасно и сега видя, че Балин гледа право в него, без да го забелязва.
«Как ще ги изненадам» — мислеше си Билбо, като пълзеше сред шубраците по края на долчинката. Гандалф водеше спор с джуджетата. Те разказваха какво им се беше случило в проходите и се чудеха и обсъждаха какво да правят по-нататък. Вълшебникът настояваше, че не могат да продължат пътешествието си и да оставят Билбо в ръцете на гоблините, без да се опитат да разберат дали е жив, или мъртъв и без да се опитат да го спасят. Джуджетата възразяваха.
— В края на краищата той е мой приятел — каза вълшебникът — и е едно прекрасно малко човече. Аз се чувствам отговорен за него и се моля само дано да не сте го изгубили завинаги.
Джуджетата искаха да знаят защо изобщо са го взели със себе си, защо се е отклонил от приятелите си, а не е вървял с тях и защо вълшебникът не е избрал за техен придружител някой, който има повече ум в главата си.
— Досега той ни е бил повече в тежест, отколкото от полза — рече едно от джуджетата. — Ако ще трябва да се връщаме отново в онези ужасни проходи, за да го търсим, тогава мътните да го вземат, казвам ви.
Гандалф му отвърна ядосано:
— Аз съм го избрал, а аз не върша неща, които не са от полза. Или помогнете да го намерим, или ще си отида и ще ви оставя сами да се измъквате от тази бъркотия. Само да можем да го открием, вие ще ми благодарите след това. А ти защо го изтърва, Дори?
— И ти би го изтървал — рече Дори, — ако някой гоблин те сграбчи за краката изотзад в мрака, спъне те и те ритне с всички сили.
— А защо не го взе отново?
— Хубава работа! И още питаш! При тия пълчища от гоблини, дето удряха и хапеха когото сварят в тъмното и дори се поваляха и ритаха един друг! Ти едва не ми отсече главата с твоя Гламдринг, а пък Торин размахваше своя Оркрист като хала във всички посоки! Внезапно ти пусна една от твоите ослепителни светкавици и ние видяхме как гоблините се разбягаха с писъци. Ти извика: «Всички да ме следват!» и всички трябваше да те последваме. Поне така си мислехме. Както добре знаеш, нямахме време да се преброим, докато не се изплъзнахме от пазачите през тайната врата и не се добрахме дотук в панически бяг. И ето ни сега без разбойника, мътните да го вземат!