Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Автор: Херберт Фрэнк
Серия: Дюна (bg) #3
Язык: болгарский
Переводчик: Александър Бояджиев
Жанр: Научная фантастика

Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:

Месията на Дюна Пол Муад’диб е мъртъв… Планетата започва бавно да се променя благодарение на човешките усилия — сред безкрайните и пустини се появяват зеленина и свободно течаща вода. Но и сега мечтата не е постигната — измененията в климата са смъртоносни за гигантските пясъчни червеи, на които се крепи могъществото на Аракис. Управлението на Атреидите отново е заплашено от техния най-голям враг — генетично „преродения“ барон Владимир Харконен.
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.

Перейти на страницу:

— Благодаря на баща си — кимна Асан и пристъпи рязко напред с думите: — Приемам пълнолетието като един от мъжете на отхвърлените. Тази вода е наша вода.

После доближи до пленниците. Започвайки отляво, вдигна за косата главата на първия и заби ножа под брадичката му в посока към мозъка. Стори го умело, за да запази кръвта. Само изнеженият градски обитател се възпротиви с писък, когато момъкът сграбчи косата му.

Другите плюха в Асан Тарик, както е било отколе, сякаш му казваха: „Виж колко малко ценя собствената си вода, когато е отнета от животни!“

Щом всичко свърши, Муриз плесна веднъж с ръце. Влезлите прислужници започнаха да изнасят труповете към дестилаторната инсталация, където щяха да отнемат водата от тях.

Муриз се изправи и погледна към сина си, които продължаваше да диша тежко, докато наблюдаваше работата на прислужниците.

— Ти си вече мъж — каза той. — Водата на нашите врагове ще послужи на потиснатите. И, сине мой…

Асан Тарик стрелна с внимателен поглед баща си. По стиснатите устни на момъка пробяга усмивка.

— Проповедникът не бива да знае за случилото се — напомни Муриз.

— Разбирам, тате.

— Добре се справи — отбеляза другият. — Случайно открилите Шулок не трябва да останат живи.

— Както кажеш, тате.

— Възложени са ти важни неща — заяви Муриз. — Гордея се с теб.

„Един образован и изтънчен човек може да се превърне в примитивно същество. Действителната стойност на нещата се заключава в това, че се изменя начинът на човешкото битие. Променят се старите ценности, като постепенно се обвързват със заобикалящата ги среда, с нейните растения и животни. Съществуването в нови условия изисква действащо познание на всички онези многочислени и взаимно обвързани събития и явления, които обикновено се наричат природа. Необходимо е наличието на определен критерий за зачитане и внимание към изначалната мощ на такива природни системи. Когато човешкото същество придобие това действащо познание и съпътстващия го респект, стига се до състоянието, познато като «примитив». Разбира се, обратното също е вярно — примитивното създание може да се превърне в образовано и изтънчено, но само с цената на страхотно психично увреждане.“

Коментар на Лито до Харк ал-Ада

— Можем ли да бъдем сигурни? — запита Ганима. — Много е опасно.

— Вече сме го опитвали — възрази Лито.

— Сега би могло да се окаже различно. Ами ако…

— Това е единствената свободна посока. Съгласна си, че не можем да тръгнем по пътя на подправката, нали.

Ганима въздъхна. Тя никак не харесваше тези словесни атаки и контраатаки, но разбираше, че брат й е притиснат от необходимостта. Освен това знаеше и източника на собственото си силно нежелание. Наистина бяха длъжни да не изпускат Алая от поглед и да отчитат ужасите на подобно състояние на духа.

— Е, и? — настоя Лито.

Тя въздъхна отново.

Седяха с кръстосани крака в едно от потайните си места — тесен отвор от пещерата към урвата, предпочитано и от техните родители, и наблюдаваха залеза на слънцето над бледа(*), равнината на откритата пустиня. След вечеря бяха минали два часа и сега бе времето, когато близнаците трябваше да правят физически и умствени упражнения. Бяха решили да не дават покой на мозъците си.

— Ще опитам сам, ако не си съгласна да ми помогнеш — рече Лито.

Ганима отклони погледа си от него и го насочи към тъмните завеси на влагоуплътнителите, които покриваха отвора в скалата. Брат й не снемаше очи от пустинята.

Известно време те бяха разговаряли на много древен език, чието име вече не се помнеше. Този език скриваше така техните мисли, че друг човек не би ги доловил. Дори Алая, избягваща контакта със заплетените кодове на своя вътрешен живот, не владееше изкуството на мисловните връзки, които биха й позволили да схване нещо повече от някоя и друга откъслечна дума.

Лито пое дълбоко въздух, заедно с ясно доловимата миризма на покритата с нещавена кожа пещера — сийч на свободните; миризма, която бе особено силна в разположената нависоко ниша. Дотук не стигаше нито приглушената гълчава на сийча, нито влажната му топлина.

— Съгласна съм, че нещо трябва да ни води — каза Ганима. — Но ако ние…

— Гани! Трябва ни повече от водачество. Трябва ни закрила.

— А може би не съществува онова, което ще е в състояние да ни защити.

Тя погледна брат си право в очите и видя във втренчения му взор бдителността на истински хищник. Погледът му бе пълно опровержение на спокойствието, което изразяваха чертите на неговото лице.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?