Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Като махна към него, Муриз заяви:

— Това е синът ми Асан Тарик, който се готви да премине през изпитанието за мъжество.

Муриз се окашля и огледа последователно всеки от шестимата пленници. Те образуваха разтеглен полукръг около него, здраво завързани с въжета от нишки на подправката, които държаха краката и ръцете кръстосани зад гърба. Краищата на ремъците плътно стягаха с примка вратовете им. Влагосъхраняващите им костюми бяха отрязани около шията.

Мъжете срещнаха погледа на Муриз, без да трепнат. Двама от тях носеха свободните дрехи на живеещите встрани от житейското всекидневие заможни обитатели на Аракийн. Кожата им бе по-гладка и по-светла от кожата на техните спътници, чиито загорели лица и кокалесто телосложение говореха, че са родени в пустинята.

Муриз също приличаше на пустинен обитател, макар очите му да бяха не само потънали по-дълбоко, но напомняха бездънни ями без нито една бяла точица и сякаш поглъщаха дори отблясъка на лампата. Синът му бе все още ненапълно оформено копие на мъж, а решителното изражение на лицето му едва прикриваше обхваналото го вълнение.

— Ние, прокудените отшелници, имаме особено изпитание за прекрачващите прага на зрялата възраст — каза Муриз. — Един ден моят син ще бъде съдия в Шулок. Длъжни сме да знаем дали може да действа, както се полага. Тези от нас, които преценяват нещата, не могат да забравят Джакуруту и деня на отчаянието. Крализец — Боят на Тайфун — живее в нашите сърца.

Думите му бяха изречени с безизразен ритуален тон. Единият от градските обитатели с меки черти, разположен точно срещу Муриз, се размърда и каза:

— Постъпвате лошо, като ни заплашвате и връзвате като пленници. Ние дойдохме с мир, умма(*).

— Дойдохте да видите пробуждането на култа към една личност, нали? Е, вие също ще бъдете събудени — кимна Муриз.

Човекът с меките черти на лицето започна:

— Ако…

Намиращият се до него по-тъмен пустинник от свободните грубо го прекъсна:

— Замълчи, глупако. Това са измъквачите на вода. Те са от онези, за които мислехме, че сме заличили от света.

— Пак тази вехта история — рече пленникът с меките черти на лицето.

— Джакуруту е нещо повече от история — възрази Муриз, като отново махна с ръка към сина си. — Вече ви представих Асан Тарик. Тук аз съм арифа, вашият единствен съдник. Синът ми също ще бъде обучен да разпознава злите демони. Старото е винаги най-доброто.

— Точно затова дойдохме в отдалечената част на пустинята — заобяснява човекът с изнежените черти. — Предпочетохме да бъде така, както е било някога, налучквайки…

— Да, но с платени водачи — прекъсна го Муриз, като посочи пленниците с по-тъмен цвят на кожата. — Готови ли сте да заплатите и за пътя си към отвъдното?

После погледна към сина си и попита:

— Асан, ти готов ли си?

— Дълго мислех за нощта, когато онези мъже дойдоха, за да избият нашите хора — отвърна Асан със силно напрегнат глас и завърши отсечено: — Те ни дължат своята вода.

— Баща ти ти дава шестима от тях — рече Муриз. — Тяхната вода ни принадлежи. Сенките им стават твои пазачи завинаги. Тези сенки ще те предупреждават и пазят от злите духове. Те ще бъдат твои роби, когато прекрачиш в отвъдното на алам-ал-митал(*). Какво ще кажеш, сине?