![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
— Напразно се безпокоиш — продумваше я ласкаво баронът. — Тоя бедняга Пеймон…
— Погрешно беше това, което сторих! Бях уморена и действах прибързано. Трябваше да потърся потвърждение за…
— Постъпила си правилно! Твоите оценки и присъди не могат да се основават на глупави, отвлечени понятия като идеята на атреидите за равноправие. Точно това ти пречи да спиш, а не смъртта на Пеймон. Решението ти беше добро. Агентът представляваше още едно опасно средство. Докато твоето действие бе насочено към поддържане на порядъка в обществото. Сега вече има достатъчно добри примери за еталон — не глупостта, наричана справедливост! Никъде не съществува такова нещо като еднаква справедливост за всички. Спокойствието в обществото се нарушава, когато някой се опитва да осигури подобно изкуствено равновесие.
Алая почувства удовлетворение от подкрепата на нейната присъда над Пеймон, но едновременно с това бе шокирана от аморалната идея, заложена в доводите му като цяло: Еднаквата за всички справедливост на атреидите беше… Тя беше…
Свали ръце от очите си, но не ги отвори.
— Всеки от твоите съдии-жреци следва да бъде смъмрен, като му се напомни тази грешка — продължи баронът. — Решенията трябва да се преценяват единствено от гледна точка на тяхната роля за поддържане на реда. Безчет някогашни цивилизации са се срутили благодарение на криворазбраното, повсеместно равенство. Такава бездънна глупост разрушава естествената йерархия, която е несравнимо по-важна. Отделният индивид придобива значимост единствено в контекста на своята връзка с обществото като цяло. Ако това общество не е управлявано от законите на една логично обвързана ценностна стълба, никой не ще намери мястото си в него — нито на най-ниското, нито на най-високото стъпало. Но стига толкова, внучето ми! Ти трябва да си строгата майка на своя народ. Поддържането на реда е твое лично задължение.
— Всичко, направено от Пол, беше…
— Твоят брат е мъртъв, и то след пълно фиаско!
— Също като тебе!
— Вярно, но на мен ми бе нанесен удар, непредвиден в схемата. А сега да се заемем с Джавид…
Тя почувства странна топлина в тялото си от това подсещане и бързо отговори:
— Трябва да обмисля въпроса.
А в себе си трескаво преценяваше:
Ако го направя, ще бъде само за да поставя Джавид на полагаемото му се място. Не си струва да го убивам, ако е невинен. А глупецът може и сам да се издаде… в леглото ми.
— С кого разговаряте, милостива госпожо? — попита някакъв глас.
Объркана, тя за миг реши, че е на друг непоканен от бъбривата навалица в душата й, но почти веднага го позна и отвори очи. Зияренка Валефор, предводителката на гвардията амазонки на Алая, се бе изправила до пейката, смръщила загрижено обветреното си лице на жена от свободните.
— Разговарям с вътрешните си гласове — каза Алая.
Изправи се и седна на пейката. Почувства се ободрена, с приповдигнат дух, след като бе замлъкнала влудяващата я гълчава.
— Да, милейди, вашите вътрешни гласове.
Очите на Зияренка заблестяха от току-що наученото. Всички знаеха, че светата Алая черпи сили от вътрешни източници, от които те бяха лишени.
— Доведи Джавид в покоите ми — нареди Алая. — Има нещо важно, което трябва да обсъдя с него.
— Във вашите покои, така ли, милостива госпожо?
— Да! В собствената ми спалня.
— Както нареди моята господарка.
Първата телохранителка се обърна, за да изпълни заповедта.
— Почакай — каза Алая. — Мастър Айдахо тръгна ли за Сийч Табър?
— Да, господарке. Още преди да се съмне, както вие наредихте. Ще искате ли да изпратя…
— Не. Сама ще го направя. Зия, освен това, никой не бива да разбере, че Джавид е бил при мен. Иди сама да му кажеш. Въпросът е много важен.
Телохранителката хвана кристалния нож на кръста си с думите:
— О, милостива госпожо, заплашва ли…
— Да, съществува опасност и Джавид може да се окаже в нейната сърцевина.
— Господарке, може би не бива да го…
— Зия! Смяташ ли, че не съм способна да се справя с такъв като него?
Почти вълча усмивка се появи на устните на телохранителката, когато отвърна:
— Простете, господарке. Веднага ще го съпроводя до спалнята ви, но… Да поставя ли стража зад вратата, с ваше разрешение?
— Само ти — каза Алая.
— Да, милостива госпожо. Веднага отивам.
Алая кимна на себе си в знак на одобрение, докато гледаше отдалечаващия се гръб на Зияренка. Знаеше добре, че нейните телохранителки недолюбват Джавид. Още една черна точка за него. Но той все пак бе ценен, и то много. За нея Джавид бе нишката към Джакуруту, а това местенце, ех…