Шогун

Ван Нек потопи кратунката в бъчвичката и я подаде на капитана.

— Общо сме десет. Заедно с теб, Паулус — каза той. — Шансовете са добри.

— Много са добри — ако не изтеглиш късата сламка. — Винк хвърли кос поглед към Блакторн. — Можем ли да излезем срещу мечовете им?

— А можеш ли да тръгнеш послушно към мъчителя, ако на теб ти се падне късата сламка?

— Не знам.

— Да теглим жребий! Нека господ да реши — отсече ван Нек.

— Горкичкият господ, като си помисля какви глупости стоварват на плещите му и после го изкарват виновен за всичко — подигра се Блакторн.

— А как иначе да решим — изкрещя някой.

— Нищо няма да решаваме!

— Ще правим каквото казва Паулус! Той е капитан — обяви ван Нек. — Ще теглим сламки! Това е най-доброто решение за мнозинството. Нека гласуваме! Всички ли сме „за“?

Всички. Освен Винк.

— Аз мисля като лоцмана. По дяволите вашите попикани сламки!

Но накрая и него го склониха. Ян Ропер, калвинистът, започна молитвите. Шпилберген с голяма точност начупи десет сламки. След това преполови едната.

Ван Нек, Питерзоон, Сонк, Маецукер, Гинзел, Ян Ропер, Саламон, Максимилиан Кроок и Винк.

Отново някой се обади:

— Кой ще тегли пръв?

— А как да сме сигурни, че който изтегли лошата… късата сламка, ще тръгне доброволно — гласът на Маецукер бе прегракнал от ужас.

— Така е, не сме сигурни, а трябва да сме съвсем сигурни — подкрепи го Кроок, юнгата.

— Нищо по-лесно от това — заяви Ян Ропер. — Да се закълнем в името господне, че ще отидем. В неговото име. Да… да умрем за другите, в името господне. Тогава вече няма да се тревожим. Миропомазаният агнец божи ще се запъти право към вечната си слава.

Всички се съгласиха.

— Хайде, Винк, прави каквото каза Ропер.

— Добре. — Устните на Винк се бяха напукали. — Ако… ако съм аз… кълна се в господа бога, че ще тръгна с тях, ако… ако изтегля късата сламка. В името господне.

Всички повториха клетвата. Маецукер бе обзет от такъв ужас, че трябваше непрекъснато да му подсказват, след което отново се потопи в блатото на кошмара си наяве.

Сонк пръв изтегли сламка. След него Питерзоон. После Ян Ропер, последван от Саламон и Кроок. Шпилберген започна да усеща как умира, защото бе решено, че той няма да тегли, а последната сламка остава за него. А ето че шансовете му станаха минимални. Изтегли и Гинзел — той също бе в безопасност. Останаха четири. Маецукер плачеше, без да се прикрива, ала отблъсна Винк настрани, изтегли една сламка и не повярва на очите си, че не е къса. Стиснатият юмрук на Шпилберген се тресеше, ала Кроок му помогна да успокои ръката си. По крачолите му, незабелязано от него, се стичаха изпражнения.

Коя да изтегля? — отчаяно се питаше ван Нек. Помогни ми, господи! Той почти не виждаше сламките през мъглата на късогледството си. Ако само можех да видя, сигурно нещо щеше да ми подскаже коя да избера. Коя?

Той изтегли една и я доближи до очите си, за да прочете присъдата си. Ала сламката не беше къса.