Шогун

— Внимавай! — изкрещя той.

Още трима самураи, въоръжени с ножове и само по набедрени превръзки, пъргаво скочиха в мазето. Първите двама се нахвърлиха право върху Блакторн и го свалиха безпомощен на пода, без да се замислят за евентуалната опасност за живота си, след което яростно го нападнаха. Блакторн се усети смазан под тежестта им. Не можеше да пусне камата си в действие и усети как желанието му да се бори се топи. Съжали, че не владееше умението на Мура, кмета на селото, да се бие без оръжие. Даде си сметка, че няма да може да издържи още дълго, ала направи едно последно усилие и с рязко движение освободи едната си ръка. Жесток удар, нанесен от здрава като скала ръка, разтърси главата му, друга накара многоцветна дъга да експлодира в мозъка му, ала той не престана да се съпротивлява.

Винк дереше с нокти един от самураите, когато трети се хвърли отгоре му, Маецукер изпищя — кама разпра ръката му. Ван Нек нанасяше удари слепешком, а Питерзоон го молеше:

— За бога, удряй тях, не мен!

Търговецът обаче, обезумял от ужас, не го чуваше.

Блакторн докопа врата на единия самурай, но ръката му беше хлъзгава от пот и слузеста кал; бе застанал като бик на крака и се опитваше да ги свали от себе си с тръсване, ала един последен удар го хвърли в безпросветен мрак. Тримата самураи започнаха да си проправят път с удари наляво и надясно, а екипажът, останал без водач, се отдръпна назад от кръгообразното размахване на трите ками, които не целяха да убиват или осакатяват, а само да принудят задъханите, уплашени мъже да се прилепят до стените, настрани от стълбата, където лежаха неподвижни Блакторн и първият самурай.

Оми слезе надменно в ямата, сграбчи най-близко стоящия, който се случи Питерзоон, и го тласна към стълбата. Питерзоон изпищя и се опита да се изкопчи от ръцете му, но един нож разсече китката му, а друг разпра ръката му. Макар и да крещеше от ужас, той бе безмилостно изтласкан заднишком към стълбата.

— Помогни ми, Исусе, не съм аз, който трябва да отиде, не съм аз. — Питерзоон стъпи и с двата крака на първата напречна летва и продължи да отстъпва все по-нагоре, далеч от болката на камите. — Помогнете ми, в името на бога — за последен път изкрещя той, обърна се и затича нагоре като обезумял. Оми го последва, без да бърза.

Самураите се оттеглиха един по един. Третият прибра ножа, използуван от Блакторн, после обърна презрително гръб, стъпи върху простряното тяло на другаря си, все още в безсъзнание, и се изкачи горе.

Рязко издърпаха стълбата. Въздухът, небето и светлината изчезнаха. Болтовете си влязоха в дупките. Остана само мракът, тежко дишащите гърди, сърцата, готови да изхвръкнат от тях, стичащата се пот и вонята. Върнаха се и мухите.