Шогун

— Подайте ми вода — захленчи капитанът.

Ван Нек взе кратунката от Ян Ропер и я подаде на Шпилберген с думите:

— Винк не е виновен. Той не беше в състояние да се изправи, не помните ли? Помоли някой да му помогне. Аз бях толкова изплашен, че също не можех да се помръдна, пък представям си какво му е било на Винк.

— Така е, Винк не е виновен — съгласи се и Шпилберген. — Той е виновен — Всички погледнаха към Блакторн. — Сигурно е луд.

— Всички англичани са луди — заключи Сонк. — Да сте срещали поне един нормален? До един са маниаци — и пирати.

— До един са копелета — отряза Гинзел.

— Не, не е вярно — възрази ван Нек. — Лоцманът встъпи както смяташе за най-добре. Той ни защити и ви води цели десет хиляди левги.

— Защитил ни, глупости! Тръгнахме петстотин души в пет кораба. А сега я ни виж колко останахме — само девет…

— Да не би по негова вина да се пръсна флотилията? Да не би по негова вина бурята да ни…

— Ако не беше той, щяхме да си останем в Новия свят. А той ни увери, че трябвало да стигнем? Япония. На ви сега — виждате докъде ни докара!

— Ние всички се съгласихме да търсим Япония. До един се съгласихме — уморено настоя ван Нек. — Нали гласувахме!

— Да, но той ни убеди в това!

— Внимавайте — посочи Гинзел самурая, който започна да проявява признаци на живот, да мърда и да стене. Сонк веднага се плъзна към него и заби юмрук в брадата му. Японецът отново загуби съзнание.

— Защо, в името на Христа, го зарязаха тук тези копелета? Нищо не им струваше да го изнесат. Ние не можехме да им попречим по никакъв начин.

— Мислиш ли, че са го взели за умрял?

— Откъде да знам! Не може да не са го забелязали.

За бога, какво не бих дал за халба студена бира — възкликна Сонк.

— Не го удряй повече, Сонк, не го убивай — той ни е заложник — намеси се Кроок и погледна към Винк, който хленчеше, сгушен до стената, обзет от омраза към самия себе си. — Господ да ни е на помощ! Какво ли ще правят с Питерзоон? Ами с нас?

— За всичко е виновен лоцманът — обади се отново Ян Ропер. — Той и никой друг!

Ван Нек погледна със състрадание към Блакторн.

— Вече няма смисъл да се спори чия е вината. Маецукер се изправи със залитане на крака. Кръвта още струеше по ръката му.

— Ранен съм, помогнете ми!

Саламон направи турникет от парче риза и спря кръвта. Мускулът беше срязан надълбоко, но нямаше засегнати вени, нито артерии. Мухите започнаха да се трупат около раната.

— Ах, тези проклети мухи! И лоцманът да е проклет на оня свят — запроклина Маецукер. — Всички бяхме съгласни. Ама не! Трябваше да хукне да отървава Винк! Сега кръвта на Питерзоон ще тегне на неговата съвест и всички ще страдаме заради него!

— Я си затваряй устата! Той каза, че никой от неговия екипаж няма…

Отгоре се дочуха стъпки. Капакът се отвори. Селяни започнаха да изсипват в мазето бъчви с развалена риба и морска вода. Когато подът бе залят на две педи височина, престанаха и си отидоха.