Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Винк не откъсваше поглед от пръстите си, докато те избираха една от последните две сламки. Изпусна я на земята и всички видяха, че беше късата. Шпилберген разтвори стиснатата си шепа — сламката беше дълга — и припадна.
Всички бяха вперили погледите си във Винк. Той безпомощно ги гледаше, без да ги вижда, сви рамене, усмихна се едва-едва и разсеяно започна да отпъжда мухите. После се строполи на пода. Те му направиха място и се отдръпнаха, сякаш бе прокажен.
Блакторн коленичи в мръсотията до Шпилберген.
— Умря ли? — попита ван Нек почти беззвучно.
Винк се разтресе в писклив смях, който разстрои всички, и спря да се смее също така внезапно, както и започна.
— Аз съм мъртъв — изкрещя той. — Мъртъв!
— Не се бой. Ти си миропомазан от бога. Сега си в божиите ръце — успокояваше го Ян Ропер с уверен глас.
— Не се страхувай — поде и ван Нек.
— Сега вече е лесно да го говорите, нали? — Очите на Винк се стрелкаха от лице на лице, ала никой не издържаше на погледа му. Само Блакторн не се извърна.
— Подай ми малко вода, Винк — тихо му нареди той. — Иди при бъчонката и ми налей вода. Хайде!
Винк го гледаше втренчено. После взе кратунката, напълни я с вода и му я подаде.
— Господи, Исусе Христе, лоцмане — промърмори той. — Какво да правя?
— Първо ми помогни да оправя Паулус, Винк. Прави каквото ти казвам! Дали ще дойде на себе си?
Винк скъта болката си надълбоко, подпомогнат от спокойствието на Блакторн. Пулсът на Шпилберген беше много слаб. Винк му преслуша сърцето, повдигна клепачите и се вгледа в очите му.
— Не знам, лоцмане. Господи, не мога да разсъждавам както трябва! Струва ми се, че сърцето му е в ред. Трябва да му се пусне кръв… но не мога… не мога да се съсредоточа… дай ми…
Той млъкна обезсилен, облегна се на стената и започна да се тресе.
Капакът на тавана се отвори.
Оми застана като изваян на фона на небето, а кимоното му се окъпа в кръв от умиращото слънце.
Глава четвърта
Винк се опита да размърда краката си, но не можа. Неведнъж в живота си бе виждал смъртта в лицето, но никога като сега, покорно. Сламките решиха съдбата му. Защо аз — крещеше мозъкът му. Не съм по-лош от другите, дори съм по-добър от повечето. Господи, боже мой, който си на небето, защо аз?
Спуснаха стълба. Оми махна с ръка да се качва, който ще се качва, и то бързо.
— Исоги! Побързай!
Ван Нек и Ян Ропер тихичко четяха молитви, притворили очи. Питерзоон гледаше, без да вижда. Блакторн впери поглед в Оми и хората му.
— Исоги! — отново излая Оми. Винк пак се опита да се изправи.
— Помогнете ми! Помогнете ми да се кача!
Питерзоон, който беше най-наблизо, се наведе, пъхна ръка под мишницата му и го изправи на крака, ала Блакторн бе застанал пред стълбата, стъпил твърдо в слузестата кал.
— Кинджиру! — изкрещя той думата, научена на кораба. Всички в ямата си поеха рязко дъх, а Оми стисна дръжката на късия си меч и направи крачка към стълбата. Блакторн веднага я изви, като предизвикваше Оми да стъпи на нея — Кинджиру! — повтори той.
Оми замръзна на мястото си.
— Какво стана? — изплашен като всички попита капитанът.
— Казах му, че е забранено. Никой от екипажа ми не ще посрещне смъртта си без бой.
— Но… нали се разбрахме?
— Не и аз.
— Да не си полудял!
— Така е, лоцмане — промълви Винк. — Разбрахме се, и то съвсем честно и почтено. Такава е божията воля. Ще отида, няма как…
Той посегна към края на стълбата, ала Блакторн неумолимо му препречи пътя, застанал с лице към Оми.
— Без бой няма да се дадеш! Както и никой друг от екипажа!
— Махни се от стълбата, лоцмане! Заповядвам ти да се махнеш. — Треперещият Шпилберген не помръдваше от ъгъла си — най-отдалечения от капандурата. Гласът му бе станал писклив. — Лоцмане!
Ала Блакторн никого не слушаше.
— Приготви се!
Оми отстъпи назад и изръмжа някаква заповед. Веднага един самурай, следван от още двама, хукна надолу по стълбата с оголен меч в ръка. Блакторн започна да извива стълбата и се сборичка с първия, като се извърташе от ударите на меча му и се опитваше да го удуши с ръце.
— Помогнете ми! Хайде! В името на собствения ви живот!
Той се опита да събори самурая от стълбата, ала се сви болезнено, тъй като вторият замахна надолу с меча си. Винк излезе от каталептичното си състояние и се нахвърли като обезумял върху самурая. Посрещна удара, който щеше да отсече китката на Блакторн, задържа потръпващата ръка с меча във въздуха и заби другия си юмрук в слабините на самурая. На онзи дъхът му олекна, после зарита ожесточено с крака. Ала Винк сякаш не забелязваше ритниците. Той изкачи няколко стъпала и започна да се бори за меча, като забиваше нокти в очите на врага. Останалите двама самураи бяха възпрепятствувани от тясното пространство и ударите на Блакторн, ала единият все пак успя да ритне Винк в лицето и да го отблъсне. Самураят върху стълбата замахна с меча си към Блакторн, не го улучи и тогава целият екипаж се нахвърли върху стълбата.