Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Човек не е само физическо тяло, той притежава и ум и Душа. Тялото жадува за храна и насищайки се, изпитва временно удовлетворение, но след това отново възниква глад. Обикновено човек служи на нуждите на своето тяло и не обръща внимание на своето вътрешно същество и неговите потребности, не знаейки, че душата е най-фината част в човека. Неосъзнатите стремежите на душата се пренебрегват. Ако човек не върви по духовния път, за него този тих стремеж на душата се възприема като нещо нежелателно и го прави неспокоен или раздразнен. Той не се чувства удовлетворен, в него се поражда агресия. Човек изпитва духовен глад и изпада в депресия и отчаяние. Започва да търси някакво удоволствие в любовта към четенето, в любовта към изкуството. Душата е погребана във външния, материалния свят, но тя чувства удовлетворение и живот, единствено когато до нея се докосват фини вибрации; Най-финото нещо е духът, а материята е плътна. Музиката, която е най-финото изкуство, помага на душата да се издигне над всичко. Тя обединява душите без думи. Музиката е отвъд думите.

Индийската музика е уникална по характер — на изпълнителя или певеца е дадена съвършена свобода да изрази душата си чрез своето изкуство. Натурата на индуса носи духа на индивидуализма. Цялото съвременно образование е насочено към развиване на индивидуалността на човека, за да реализира всичко, на което е способен. Затова е всички средства човек трябва да се бори за свободата си. Еднообразието има и положителни страни, но много често парализира развитието в изкуството. Съществуват два образа на живота: еднообразие и индивидуализъм. В еднообразието има сила, в индивидуализма има красота. Ако се слуша певец, изпълнител на индийска музика, първото, което той прави, е да настрои своята тампура на определен акорд. Докато настройва тампурата, той настройва собствената си душа и това влияе по такъв начин и върху слушателите. Те често могат търпеливо да го чакат да започне. Когато се почувства настроен към своя инструмент, към неговия акорд, душата, ума и тялото на певеца се оказват в единство с инструмента. Дори чужденец с чувствително сърце, слушайки неговата песен, ще почувства този акорд, духа на певеца, въплътен в акорда. В този момент певецът е концентриран, той се е настроил към вибрацията на всички присъстващи. Не само е настроил инструмента, но е почувствал и нуждата на всички души в аудиторията, техните потребностите. Не всеки музикант може да направи това, но най-добрите могат. И когато той синтезира всичко, мистичното действие възниква от само себе. Песента му затрогва цялата аудитория, защото е отговор на душите, седящи в залата. Такъв певец не съставя програмата си предварително. Всеки бива вдъхновен да изпълни определена песен или да изсвири определен лад. Той става инструмент на цялата космическа система, отворен за цялото вдъхновение, единен с аудиторията, настроен на акорда на тампурата и това, което звучи не е само музика, а духовно чудо, което творецът дарява на хората. Традиционните древни песни в Индия, написани от великите майстори, са се предавали от баща на син. Този път на обучение е различен от западния. В Индия музиката не винаги е записана. На нея се обучават с подражание. Учителят пее, а ученикът подражава и цялата сложност и тънкост на изпълнението попива в него.