Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Нямах представа дали Тесал вярва в тази история, убеден съм, че днес никой атинянин не вярва в нея. А дали са вярвали навремето? Съмнявам се.
Истината е, че Пизистрат и приятелите му успели да убедят едно високо момиче на име Фия да се облече като Атина. Познавам внука й, който много обича да разказва как баба му придружила Пизистрат по свещения път до храма на Атина на Акропола. Мнозинството от хората и без това подкрепяли Пизистрат и затова се престорили, че наистина мислят Фия за Атина. Останалите замълчали — от страх.
Когато му дошъл редът, Пизистрат бил изгонен от Атина. Отишъл в Тракия, където притежавал сребърни мини. Известно време разработвал мините си в съдружие с дядо ми Мегакреон. Щом натрупал ново състояние, подкупил водачите на аристократическата партия на Ликург. След това подкупил и партията на търговците, водена от Мегакъл. И понеже сам бил начело на простолюдието, успял отново да стане тиран на Атина, където живял дълго и щастливо до смъртта си. Наследили го синовете му Хипий и Хипарх.
За подбудите на убийците на Хипарх има две теории. Ами! Как ще са две! Сигурно са хиляда! Едни мислят, че убийците са действували по политически съображения. Други — че са били просто двама обезумели влюбени. Аз подозирам второто. Елпиника също. Както спомена тя съвсем наскоро, и двамата младежи нямали връзки с прочутото семейство, което обединявало около себе си аристократите — противници на тиранията. Имам предвид, разбира се, потомците на прокълнатия… буквално прокълнатия Алкмеон[1], който убил няколко души, потърсили убежище в един храм. Поради това светотатство Алкмеон бил прокълнат, и то с такава клетва, която се предава от баща на син поколения наред. Между другото Перикъл е Алкмеонид по майчина линия. Горкият човек! Макар да не вярвам в многобройните гръцки богове, склонен съм да вярвам в силата на проклятието. Така или иначе, внукът на Алкмеон, Клистен, който по онова време живеел в Делфи, повел опозицията срещу ползуващия се с голям авторитет Хипий.
[1] Алкмеон — герой от гръцката митология, смятан за ро-доначалник на знатния род на Алкмеонидите, към който прина-длежали политическите дейци Клистен, Мегакъл, Перикъл и др. Алкмеонидите били белязани с позорното „Килоново петно“ заради убийството при олтара на богиня Атина на участниците в опита за преврат, организиран от Килон през 632 г. пр.н.е. — Б. пр.
— Клистен е опасен човек. — Тесал гледаше мрачно. — Освен това е неблагодарен като всички Алкмеониди. Когато наследи баща ни, Хипий направи Клистен магистрат. А ето че Клистен отиде в Спарта, за да убеждава спартанците да нападнат Атина. Очевидно му е ясно, че нас, тираните, само чужда армия може да ни изгони. Никой атинянин не би сторил това. Атиняните ни обичат. А не обичат Алкмеонидите.
Предвижданията на Тесал се оказаха верни, макар самият той да бе пристрастен. Година по-късно Клистен влезе в Атина със спартанската армия и Хипий бе свален. Тогава Хипий се закле във вярност на Великия цар и се настани заедно със семейството си в Сигейон, един нов град близо до развалините на Троя.
Хипий бе близък с жреците на Аполон в Делфи. Бе посветен в онези Елевзински мистерии, в които Калий носи потомствения си факел, и сам бе участвувал в ръководенето им. Твърдяха, че никой сред гърците не знае повече за оракулите от него. Можеше да предсказва бъдещето. Веднъж, когато бях още съвсем млад и зелен, го попитах с присъщата на възрастта си арогантност дали е предсказал собственото си падане от власт.
— Да — отвърна той.
Очаквах да каже още нещо. Но той замълча.
Когато са поставени пред някаква политическа или нравствена загадка, атиняните обичат да цитират своя мъдрец Солон. Ще постъпя по същия начин. Навремето Солон с право обвинявал самите атиняни, а не тирана Пизистрат за възхода на тиранията. Той казвал… Какво казвал, Демокрите?
Демокрит е готов да цитира точните думи на Солон: „Вие сами сте направили тези хора велики чрез вашата подкрепа и затова сте изпаднали в порочно робство. Всеки от вас поотделно постъпва като лисица, но взети заедно, умовете ви са безплодни. Защото се поддавате на думите, поднесени изкусно от един хитрец, а не виждате какво дело се върши.“
Според мен не може да се очаква по-добър анализ на характера на атиняните, при това направен от техен сънародник! Бих си позволил само една поправка. Никой не е изпадал в порочно робство. Народът обичаше тираните и ако не беше спартанската армия, Клистен никога нямаше да свали Хипий. По-късно, за да укрепи властта си, Клистен бе принуден да прави най-различни политически отстъпки на тълпата, която навремето бе подкрепяла тираните. И какво излезе от това? Прословутата атинска демокрация! По онова време единственият политически съперник на Клистен бе Изагор, водачът на аристократическата партия.