Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Тази история, изглежда, успокои полицаите — поне за няколко минути. Основната им цел беше Уилямсън, а сега разполагаха с допълнителни доказателства, че двамата с Фриц са приятели по чашка. Връзката на Фриц с убийството на Картър не беше ясна, но и без това почти нищо от това, което твърдяха, не беше смислено. Фриц беше сигурен, че в невинен, и ако Смит и Роджърс наистина бяха решили да го натопят, истинският убиец щеше да остане на свобода.
След като го обвиняваха в продължение на три часа, ченгетата най-сетне се отказаха. Бяха убедени, че Фриц е замесен в престъплението, но нямаше да разрешат случая само с неговото признание. Трябваше да поработят още, затова започнаха да го наблюдават, да го следят и да го спират без никаква основателна причина. Няколко пъти се случваше Фриц да види полицейска кола пред къщата си, когато сутрин се събуди.
Фриц доброволно даде проби от косми, кръв и слюнка. Защо да не го направи? Нямаше от какво да се страхува. Хрумна му да се свърже с адвокат, но защо да дава пари? Той беше абсолютно невинен и скоро ченгетата също щяха да се убедят в това.
Детектив Смит се зарови в досието на Фриц и откри, че през 1973 г. в град Дюрант го бяха обвинили в отглеждане на марихуана. Въоръжен с тази информация, един полицай от Ейда се свърза с гимназията в Ноубъл, където преподаваше Денис, и уведоми училищното ръководство, че техният служител е разследван за убийство и освен това има присъда за наркотици, за която не е споменавал на интервюто за работа. Фриц незабавно беше уволнен.
На 17 март Сюзан Ланд от ЩБРО получи от Денис Смит „проби от косми от главата и пубисни косми на Фриц и Уилямсън“.
На 21 март Рон отиде в полицейското управление и доброволно се подложи на разпит с детектора на лъжата, проведен от Б.Дж. Джоунс, друг служител на Бюрото. Според Джоунс резултатите от разпита бяха неясни. Рон даде и проби от слюнката си. След една седмица те също бяха предадени в лабораторията, заедно с пробите на Денис Смит.
На 28 март Джери Питърс от ЩБРО завърши анализа на пръстовите отпечатъци от местопрестъплението. В доклада му се твърдеше без никакво съмнение, че отпечатъкът на парчето гипсокартон не принадлежи на Деби Картър, Денис Фриц или Рон Уилямсън. Това категорично заключение трябваше да бъде от полза за полицията, защото елиминираше заподозрени. Стигаше им само да намерят човека, който беше оставил този отпечатък, и щяха да знаят кой е убиецът.
Вместо това обаче полицаите тихомълком уведомиха семейство Картър, че Рон Уилямсън е основният им заподозрян. Въпреки че не разполагаха с достатъчно доказателства, те не спираха да работят по всички следи и бавно, но методично изграждаха обвинението си срещу него. Той наистина изглеждаше подозрителен: поведението му беше странно, спеше по цял ден и будуваше през нощта, живееше с майка си, нямаше постоянна работа, имаше няколко документирани случая на непозволено отношение към жените, редовно посещаваше съмнителни клубове и най-вече живееше съвсем близо до мястото на престъплението. Ако минеше по задните улички, можеше да стигне до дома на Деби Картър само за няколко минути!
Освен това имаше и онези две обвинения от Тълса. Независимо какво бяха решили съдебните заседатели, този тип със сигурност беше изнасилвач.
Скоро след убийството лелята на Деби, Глена Лукас, беше получила едно телефонно обаждане, в което непознат мъжки глас й беше казал: „Деби е мъртва, а ти си следващата.“ Глена с ужас си спомни думите, написани с лак за нокти: „Сега ще умре и Джим Смит“. Съвпадението я докара до паника, но вместо на полицията тя се обади на областния прокурор.
Бил Питърсън, пълен млад мъж от известно семейство в Ейда, беше прокурор от три години. Юрисдикцията му покриваше три окръга — Понтоток, Семиноул и Хюс — а кабинетът му беше в сградата на съда. Той лично познаваше семейството на Картър и като всеки прокурор от малък град гореше от желание да открие заподозрян и да разреши случая. Денис Смит и Гари Роджърс редовно му съобщаваха последните новини около разследването.
Глена разказа на Бил Питърсън за анонимното обаждане и те се съгласиха, че най-вероятно човекът от телефона, както впрочем и убиецът, е Рон Уилямсън. Само с няколко крачки той можеше да излезе от апартамента си до задната уличка, от която се виждаше жилището на Деби, а само на няколко крачки от другата страна на къщата, по алеята на майка му, се виждаше домът на Глена. По средата беше самият той — странен тип, който не работи, стои буден през нощта и наблюдава съседите си.