Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Ала Креншинибон, чийто глад за власт бе неутолим, не беше доволен. В началото щеше да се задоволява с дребни победи, но полека-лека щеше да накара Кесел да обръща поглед към все по-големи завоевания. Отломъкът не искаше открито да се противопоставя на Кесел, тъй като в непрестанната борба между двамата, магьосникът бе този, който винаги вземаше решенията. Малкият кристален отломък може и да бе надарен с огромна мощ, ала без повелител бе като меч без десницата, която да го извади от ножницата. Затова Креншинибон налагаше волята си тайно, като изпращаше в сънищата на Кесел видения за славни победи и завоевания и така изостряше глада му за власт и всичко останало, което тя даваше. Размахваше пред очите на магьосника онази примамка, на която Кесел не можеше да устои — почитта на другите.
Кесел, който за магьосниците от Лускан (а и за всички останали) никога не бе представлявал нещо повече от изтривалка за краката, стана лесна плячка за кристала. Той, който винаги беше смятан за по-долен от прахта под краката на големците, сега копнееше да размени тези роли.
И сега — както Креншинибон постоянно му напомняше — му се предоставяше блестяща възможност да превърне мечтите си в действителност. С отломъка в ръце, Кесел щеше да стане истински завоевател и да накара всички, дори и магьосниците от Домовата кула, да треперят щом чуят името му.
Трябваше обаче да бъде търпелив. Бе му отнело няколко години да се научи как да държи в подчинение първо едно, а след това и второ гоблиново племе. Но да събере десетки различни племена и да превърне естествената им злост в покорство, бе много по-трудно. В началото дори му се налагаше да ги призовава едно по едно и едва след като напълно бе подчинил някое племе, се осмеляваше да повика друго.
Ала постепенно бе станал по-силен и сега бе призовал две враждуващи племена едновременно. И този път неговата мощ се беше оказала по-голяма от тяхната омраза един към друг. Когато Торга и Грок влязоха в кулата, всеки от тях се опитваше да измисли как да убие другия без да си навлече гнева на Кесел. Когато отново излязоха навън, вече разговаряха помежду си като стари приятели и обсъждаха славата, която битките в армията на Акар Кесел щеше да им донесе.
Магьосникът се облегна на възглавниците си и се замисли за невероятния си късмет. Войската му ставаше все по-силна и по-силна. Имаше снежни великани за командири, людоеди за гвардейци, светкавични отряди от вербези и тролове — огромни, всяващи ужас тролове — за своя лична охрана. И десет хиляди фанатично предани гоблини, които да поведе към погром и разруха.
— Акар Кесел — провикна се той към наложницата (чиято воля Креншинибон отдавна бе покорил на своята), която пилеше дългите му нокти, докато той размишляваше. — Преклонете се пред Повелителя на Долината на мразовития вятър!
На юг, далеч от скованите от леда степи, в цивилизованите земи, където хората имаха повече време за забавления и размишления и където постъпките им не се ръководеха единствено от мисълта за това как да оцелеят, магията се срещаше много по-рядко. Истинските магьосници, посветили живота си на мистичните изкуства, винаги се отнасяха с огромно уважение към нея и внимаваха за понякога непредвидимите последици от заклинанията си.
Освен ако не бяха обсебени от желание за власт — най-опасното зло, което ги дебнеше — истинските вълшебници никога не стигаха до крайности в експериментите си и рядко причиняваха беди.
Магьосническите чираци обаче (хора, които се бяха сдобили с някакви умения, или като бяха намерили някой древен ръкопис или книга с магии, или пък някой магически предмет) често правеха огромни поразии.
Точно това се случваше тази нощ в една земя, отдалечена на стотици мили от Акар Кесел и Креншинибон. Ученикът на един магьосник, у когото учителят му бе открил големи заложби, намери диаграма на мощен магически кръг, а после и магия, с която да го отключи. Чиракът, подмамен от жаждата за власт, успя да открие истинското име на демона от записките на господаря си.
Магиите, които призоваваха същества от другите Равнини и ги поставяха под властта на онзи, който ги бе повикал, бяха особено интересни за младия ученик. Неговият господар му бе разрешавал, макар и под строго наблюдение, да използва магически портали и да се свързва със зли духове и мани. По този начин магьосникът се бе надявал да покаже на ученика си опасността, която криеше призоваващото изкуство и да го научи да бъде предпазлив, ала всъщност само бе засилил жаждата на младия чирак да овладее тази магия. Младежът горещо бе молил учителя си да му разреши да призове истински демон, но магьосникът знаеше, че ученикът му още не е готов за такова изпитание.