Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
— А защо ме покани? — питам с напразна надежда да подхрани самочувствието ми.
— Ами… забелязах, че си толкова добър слушател — казва Чарлс. — А и защото ти не ми отправи покана.
— Моля?
— Нямам доверие на жени, които ме канят да излезем — внезапно споделя той с огорчение.
Поглеждам го. Достига едва метър и седемдесет с токовете на обувките си, козята му брадичка е безупречно оформена, носи розова риза, а косата му е започнала да оредява…
— Често ли се случва? — отпивам глътка вино, за да прикрия учудването си.
— Непрекъснато — отвръща. — Момичета, с които се запознавам на приеми, нали разбираш. Когато им дам визитката си, предлагат да се видим и да хапнем някъде заедно. После искат да се срещнем отново.
— Аха! — озадачена съм. Може би се дължи на феромони. От онези, които рекламират на задните корици на клюкарските списания и „Прайвит Ай“. Напръскваш се с тях и изведнъж започваш да привличаш мацките като магнит. Подушвам въздуха. Не долавям нищо друго, освен все още неизветрелия парфюм на Джанет.
— Избират най-добрите ресторанти — продължава авторът на скучни книги. — И много харесват апартамента ми. Разбира се, че е чудесен. Решават да пренощуват в него, без да съм ги канил. Случайно се оказва, че са си взели тоалетни принадлежности! — просъсква той. — И остават…
— Може би някои просто те харесват — предполагам.
Чарлс разклаща чашата си с вино и пръстите му здраво стискат столчето.
— Започват да ме харесват, щом дочуят за Честър Хаус.
— Честър Хаус — повтарям, но пристига сервитьорът с поръчката ни и трябва да почакам, докато се оттегли.
Слага пред него нещо е божествен аромат, а пред мен купчина малки варени яйца и чинийка със сивкава сол.
— Какво е това? — питам.
— Пай с козе сирене и карамелизиран лук — отговаря Чарлс, без да ми предложи хапка. — Опитай пъдпъдъчите яйца.
Енергично набождам едно и снишавам глас.
— Мисля, че солта е леко замърсена.
— Замърсена? — изглежда ужасен. — Примесена е със смляно семе от целина. Не си ли яла пъдпъдъчи яйца?
— О, да. Милиони пъти — отвръщам, уверено топвам яйцето в солта и го изяждам. Не е лошо на вкус. Като варено яйце, но по-малко. Бих могла да си сваря яйца и у дома.
— Да, Честър Хаус — връща се Чарлс на темата. — Щом узнаят, че аз съм собственикът… е, не мога да се отърва от тях.
— Не съм чувала за Честър Хаус — признавам.
— Това е семейното имение — обяснява ми. — Къщата е внушителна. От осемнайсети век. Около нея има чудесен малък парк. Намира се в Глостършир.
Едва сега получавам просветление. Чарлс е като господин Дарси от „Гордост и предразсъдъци“, който живее в огромно имение с прислуга, а из земите му пасат сърни.
— А тези момичета не са ли привлекателни?
— Някои. Но това не е от значение. Нямат желание да… — поглежда ме и замълчава. — Или много рядко. Сякаш им се приисква точно когато събера достатъчно смелост да ги разкарам.
— Разбирам.
Започвам да изпитвам известно съжаление към него. Може да е превзет негодник, но заслужава по-добра съдба.
— Е, не всички момичета са такива — уверявам го. — Има и много свестни.
— Ти не ме покани да излезем — изтъква той.
— Не можеш ли да намериш добро момиче, достатъчно богато, за да няма нужда от твоите пари?
— Ти богата ли си? — пита, явно заинтригуван.
— Никак — отговарям шеговито и от плещите ми пада голям товар. Вече няма да се налага да се преструвам, че разбирам от добро шампанско и други подобни неща.
Леко помръква.
— Все пак аз те поканих — казва Чарлс, сякаш това е страхотна новина. — И ти се съгласи. Ванна каза ли ти за Честър Хаус?
Поклащам глава.
— Може би, ако дойдеш с мен в апартамента ми, ще… — пита с надежда.
— Чарлс! Едва се познаваме — възразявам. — Няма да се самонастаня в апартамента ти. Честна дума.
Усмихва ми се широко.
— Харесваш ми — казва. — Какви са плановете ти за утре вечер?
Джанет и Лили са будни и ме чакат. Явно любопитството е надделяло над злобата на Лили. Заварвам ги седнали на дивана пред телевизора, с подвити крака и димящи чаши в ръце.
— О, какво е това? Горещ шоколад?
— Глупости — изсумтява Лили. — Топла вода с лимон.
— Създава чувство за ситост — казва Джанет. — Страхотно е! — добавя не много уверено. — Е, как мина срещата с Чарлс Доусън?
— Добре — отговарям. — Стори ми се свестен. Иска да се видим отново.
— Къде те заведе?