Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
Няма нищо страшно. Какво ще ми сторят? Най-много да ме изхвърлят. В края на краищата, той е просто един режисьор, по дяволите. Сигурна съм, че ще постъпи разумно.
— Назад, ако обичаш.
Едрият мъж с шушляково яке повдига мускулестата си ръка и едва не смачква гърдите ми под памучната тениска.
— Моля ви само да…
— Не си в списъка.
Вбесяващо е. На снимачната площадка кипи усилена работа, а не мога да стигна до там. Стоя под дъжда в проклетия Хампстед от четиридесет минути. Типичен английски летен ден.
— Само десет секунди — умолявам го.
— Не си в списъка.
Изглежда отегчен.
— Но аз съм от офиса на Карли Смит — казвам в прилив на вдъхновение.
Поглежда ме със съчувствие.
— Не, не си — отсича равнодушно.
Така е, не съм.
— Добре, добре — промърморвам с въздишка на отчаяние. — Тръгвам си — поглеждам, за да видя дали няма да се смили. Явно не.
Обръщам се и бавно поемам по улицата. Не извиква след мен. Всичко е наред, не очаквах да се случи нещо друго. Свивам зад ъгъла и влизам в едно магазинче, за да си купя нещо сладко. Може би „Баунти — Вкусът на рая.“ Дозата рафинирана захар ще ми помогне да се примиря с мисълта, че днес няма да постигна нищо. Пълно е с примамливи лакомства. Грабвам по един вестник „Сън“ и „Мейл“, новия брой на списание „Хийт“, голям пакет „Куейвърс“, „Баунти“, „Снежинка“, крем карамел и диетична кола и уверено се отправям към касата.
— Извинете — списанието се изплъзва от ръцете ми. — Може ли да оставя тези неща тук, докато вие…
— Разбира се.
Хваща го и предотвратява неизбежното му падане на пода. „Уау. Какъв красавец“. Широкоплещест и мъжествен като по-младо копие на Тед Хюз. Не знаех, че на света все още има такива.
— Благодаря — мънкам смутено.
— Диетична кола — казва той с насмешка.
— Извинете ме — сопвам се. Нагъл тип! Само защото съм си купила чипс. И няколко захарни изделия. Силно се изчервявам.
— Четири и двадесет — казва касиерката.
Мрачно изравям банкнота от пет лири.
— Навярно осъзнавате, че току-що развалихте удоволствието ми — обръщам се към него. — С коментара си.
— О… Имате предвид… — посочва купчината лакомства.
— Да. Надявам се знаете, че цигарите причиняват рак. Защо не си напомните това, когато се каните да запалите поредната? При всяко дръпване си казвайте: „Ще се разболея от рак“ — злорадствам. — Едва ли ще пушите с удоволствие, ако сте принуден да мислите за последствията.
Има доблестта да се засмее.
— Права сте, съжалявам. Освобождаване от стреса?
— Да — отговарям, докато прибирам рестото. — Опитах се да достигна до онази снимачна площадка.
— Почитателка на Джони Деп ли сте? — пита ме със съчувствие.
— Не. Е, да. Разбира се. Хареса ми в „Карибски пирати“. Страхотно имитираше Кийт Ричардс, нали?
— Безспорно.
— Исках да се срещна с режисьора — въздъхвам.
— Актриса ли сте?
— О, не. Нищо подобно. Работя в продуцентска фирма, имам сценарий, който исках да му дам да прочете. А импресариото му не прояви интерес.
— Затова сте решили да пробвате с директния подход.
— Не ме допускат до снимачната площадка — казвам. — Нали знаете, че Стивън Спилбърг е пробил, като е успял да се промъкне в „Парамаунт“, но навярно тогава охраната им е била скапана.
Зяпва ме. Има неустоими очи с дълги мигли, но ме гледат като извънземно. Смутено се отдръпвам назад.
— Това ли са истинските ви намерения?
Започвам да се чувствам неловко. В него има нещо познато. В гласа му, в очите.
— Какво искате да кажете? Нали не сте от охраната? Само помолих да ме пуснат. Не съм направила нищо незаконно.
Поне досега. Следващият ми ход е да се промъкна незабелязано. Но все още не съм опитала.
— Значи не сте ме познали?
Изведнъж ми светва. Побиват ме тръпки от ужас. Стаявам дъх, изпускам останалите си покупки на пода и краката ми така се подкосяват, че падам на колене и с пламнало лице започвам да ги събирам.
Навежда се да ми помогне, без да ме гледа подигравателно, и се изправям.
— Не… Едва сега ви познах, господин Суон — засрамено признавам. — Бяхте с брада. Обръснали сте я! — едва не се разплаквам. Не е честно! Защо мъжете могат да се обръснат и да изглеждат съвсем различни? — Слушайте, наистина беше глупава идея. Моля ви да забравите за нея. Съгласен ли сте? Довиждане.
— Чакай малко — казва Суон. — Не се ли познаваме?
— Ннеее — отричам плахо.
— Напротив. Напротив — възразява. — Сетих се. Вие сте момичето от гардеробната. Нали?
Не исках да му казвам. Какво ще стане, ако се обади на Кити и се оплаче?