Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
— Мислиш, че те е поканил само за украшение? — питам.
— Грешиш — сопва се Лили. — Както и да е, няма повече да обсъждам това с теб. Той е просто приятел. Всъщност… и обожател. Нещо, за което ти нямаш никаква представа!
Телефонът звънва и Лили грабва слушалката.
— Да? — лицето й помръква. — За теб е — казва тя, сякаш не вярва на ушите си.
Вземам слушалката.
— Ало?
— Здравей, Анна — чувам нечий весел глас. По дяволите. Бях забравила. — Обажда се Чарлс. Готова ли си за една страхотна вечер?
Мисля светкавично. Забравих да му се обадя и вече няма начин да се измъкна!
— Идвам след пет минути — казва той. — Най-горният звънец, нали?
— Да — потвърждавам. Не мога да направя нищо. — Ще сляза, когато позвъниш.
Край с „Ийстендърс“ и пицата.
— Кой беше? — любопитства Лили. — Някой от работата ти, предполагам.
— Всъщност, ще излизам — заявявам й.
— Оо. С кого? — настоява да узнае Джанет. — Някой специален?
— Не говори глупости — сопва се Лили, все още сърдита. — Нали знаеш с какви се среща Анна? Бедни като църковни мишки и напълно безлични. Може би е социален работник, който живее с майка си.
— Не ходи на работа — осведомявам я.
— Ето. Значи безработен. Сигурно Анна ще трябва да плати вечерята — злобно подхвърля Лили.
— Всъщност Чарлс работи за себе си — заявявам аз. — Живее в собствен апартамент до Итън Скуеър. А сестра му е омъжена за аристократ — добавям и виждам как цялата помръква.
— Наистина ли? — развълнувано се обажда Джанет. — Това е чудесно! Много ли е изтънчен?
— Учил е в „Итън“ заедно със съпруга на Ванна — свивам рамене.
Лили казва:
— Е, сигурно е луд.
— Поне не страда от склероза — отвръщам.
— Стига! — промърморва сърдито тя, гневно влиза в стаята си и затръшва вратата.
— Не й обръщай внимание — успокоява ме Джанет. — Просто умът й не може да побере, че ти ще излизаш с такъв мъж… не искам да те обидя… — запелтечва смутено. — Няма значение. Браво!
Знаете ли какво? Най-ужасното е, че изпитвам известна гордост. Не че харесвам Чарлс. Не намирам и че е интересен. Но Лили и Джанет, хубавите момичета, преценяват мъжете, с които се срещат, първо по банковите им сметки, а после по социалното им положение. Всичко останало е към края на списъка. Макар и да е старомоден и малко невзрачен, Чарлс определено изглежда по-добре от Клод Рание. И е червив с пари. С такъв приятел една жена може да уреди бъдещето си или поне така си мислят. Лили напълно побесня, а Джанет за първи път ме гледа с възхищение, а не със съжаление.
Това е… чудесно!
Чувствам се много по-добре, отколкото докато с Брайън бяхме гаджета. Защото той беше неудачник. Чарлс е богат. В техния свят това означава значим. Не мога да отрека, донякъде съм доволна, че ще изляза с богат мъж. Затова тази вечер ще бъда любезна и благоразположена към кавалера си.
— Няма ли да се понагласиш? — пита Джанет.
— Ще пристигне всеки момент — отговарям нехайно. — Ще изляза така.
— Дума да не става! — заявява Джанет. — Така няма да завъртиш главата му.
— Може би не искам да завъртя главата му — възразявам.
— Ела — навежда се над мен и оправя прическата ми, а после грабва чантичката си с козметични принадлежности и нанася нещо с четка на скулите ми.
— Стига! — спирам я.
— Не… — чуваме звънеца. — Твърде късно е — въздъхва. — Е, добре.
Изважда парфюма си, напръсква ме цялата, едва не се задушавам. Кашляйки, включвам домофона.
— Идвам веднага — обръщам се към Джанет. — Воня като уличница!
— Бързо изветрява — успокоява ме тя. — Остава нежно ухание на гора. Специално го направиха за мен в Париж. Беше подарък от Джино — изведнъж помръква. — Е, добре — казва смело. — Върви и се забавлявай!
Грабвам чантата си и слизам по стълбите. Не се чувствам, сякаш вървя към гилотината, както очаквах. Може би наистина ще бъде забавно!
— Здравей — превзето ме поздравява Чарлс, когато излизам от входа. — Намерих място за паркиране точно отпред.
Тръгваме към колата му, лъскав черен ролс-ройс. „Разбира се, какво друго да кара?“, питам се.
— Проклетници! — Чарлс посочва към книжарницата за феминистична литература. — По-скоро ти трябва да ги ненавиждаш, отколкото аз. Не ти ли е писнало от тези лесбийки?
— Не.
— Сигурно много от тях се опитват да те свалят.
— Не съм получавала предложения от лесбийки — премълчавам, че и предложенията от мъже също не изобилстват.
Чарлс забързва към колата и учтиво ми отваря вратата.