Подводни течения

— Вие изплашен ли сте? — запита момчето някак недоверчиво и с тон, който показваше, че и той не е много изнервен от това.

— Разбира се, че съм. Всички ние срещу един-единствен престъпник, само че той знае, че го търсим, и че имаме съвсем малко улики, за да го разпознаем. Един човек, разбираш ли? Точно това е голямата загадка — разполагаш с картината, а повечето от фигурите липсват. По телевизията всичко е направено така, че за около един час убиецът е под стража, арестуван. В реалния живот обаче аз работя по това разследване от април, а съм решил само част от загадката. Престъпникът все още е на свобода и, доколкото разбирам, може да се опита да убие друга жена много скоро. Аз трябва да бъда постоянно нащрек. Разбираш ли ме?

Момчето кимна утвърдително.

— Вече ви казах, че не съм видял никого на стълба.

— Ще бъда прям с теб, Джъстин, защото мисля, че това е най-добрият начин. Смятам, че може и ти да си направил това. — Болд замълча, за да даде възможност на момчето да премисли. — Онази нощ, когато бях до вашата къща, преди да вляза, бях спрян от патрулна кола, защото някой се бил обадил в полицията и им казал, че аз съм се бил разхождал наоколо въпреки дъждовната буря. Това всъщност е било умна постъпка — да се уведоми полицията. Защо, по дяволите, може да се разхожда някой в такъв пороен дъжд? — (Момчето се изчерви, завъртя отрицателно глава и вятърът разроши червената му коса.) — Същото лице е позвънило по нашия телефон за спешни случаи, номер 911. — Болд отново замълча. — Част от полицейската процедура е да се записват разговорите на магнетофонна лента. — Болд почака малко и пусна касетата със записа. — Този глас е твоят, Джъстин. Ти описваш съвсем подробно моето облекло. — Момчето заклати глава. — В същото време аз бях на Седемдесет и четвърта улица. Зная това, защото водя дневник, в който записвам къде и по кое време съм бил и какво съм правил. Изисква се от моя началник. Времето, когато съм бил в къщата на Черил Крой — на жената, която беше убита — съвпада с времето на обаждането на телефон 911. Твоят прозорец е единственото място, откъдето ти би могъл да ме видиш, при това с телескоп. Отсрещните къщи блокират видимостта към останалата част на Седемдесет и четвърта. Както виждаш, зная, че имаш телескоп и че си го използвал. В това няма нищо лошо. Да се наблюдава пространството около къщата е много добра идея. Лошото е в лъжата, особено когато се лъже полицията.