Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Той захвърли вестника и започна да пренарежда бюрото си.
Позвъни в „Градско осветление“ и разговаря с дежурния. По негова молба те бяха търсили в техните папки за ремонтни и инсталационни работи какво е правено по стълб номер 6М423 — стълба срещу къщата на семейство Левит. Нищо не беше открито. Дори отговорникът за този район месеци наред не го е посещавал, откакто бе гръмнал трансформатор в една лятна буря, но това е било на разстояние четири пресечки от къщата на Левит.
Този разговор го накара да си спомни за госпожица Джени Уайс от „Виасом Каблевизия“, от която очакваше все още подробен отговор. След три опита най-после се свърза с нея и тя му каза, че няколко пъти се била опитвала да му позвъни. От документите на службата по поддържането се оказало, че никакви ремонтни или сервизни работи в района не са извършвани в последно време. Но по молбата на Болд тя все пак изпратила една група да провери за възможно пиратство. Така групата открила незаконна връзка с черната кутия на стълб 6М423. Нормалната процедура изисква в такива случаи незабавни юридически мерки, но тъй като се намесва полицията, тя решила да почака, докато не разговаря с Болд.
— Ако вие нямате нищо против — каза тя, — ние ще прекъснем връзката и ще отправим нашия иск по установения канален ред. Хората не знаят, че глобата за такова пиратство е хиляда долара. Ще се обърнем към съда.
— Домът на Левит ли имате предвид?
— Да.
— И сте сигурни, че това е пиратство?
— Да.
— Можете ли да ми кажете дали всички телевизори в къщата получават телевизионен сигнал?
— Знаем, че това е нелегално свързване със стълба. Това е достатъчно.
— Бихте ли задържали още няколко дни, много ви моля? Това може да се окаже полезно за нас.
— Ще имам нужда от нещо в писмена форма. Има стандартна процедура и ако искате отлагане, ще трябва да ми изпратите писмено искане.
— Отложете. По какъвто и да е начин, отложете. Аз ще ви изпратя съответно писмо още днес следобед. Деликатно и официално! — каза той.
Дафи решаваше кръстословица на бюрото си, подпряла се на единия лакът с пръсти забити в косата; лакираните й нокти се губеха в кестенявата грива. Червената й рокля беше с подложки на раменете и с къси ръкави. Ръцете й — загорели и изключително добре очертани. При всяко движение на ръката — докато приглаждаше косата — Болд наблюдаваше ясно очертаващите се мускули. Тя беше наистина съвършена.
— Заета, както виждам! — каза Болд, застанал на вратата.
— Влезте!
Той седна и остави вратата отворена този път.
— Много съжалявам за онзи ден. Малко съм пренапрегнат в последно време.
— Не съм забелязала. — Тя остави молива на бюрото, прибра кръстословицата в папката и скръсти ръце на гърдите. — Свободен разговор. Мой ред е да се извиня. Аз съм тук, за да помагам.
— Да, зная. Може би някой от следващите дни?
— Всичко, което правя, се чува и се вижда. Няма кукли, няма игли и карфици, няма бродерия. Съвършено безвредна, действително! Но ще трябва да опитам някой път.
— Това покана ли е? — попита той, умишлено замъглявайки смисъла на казаното от нея. Беше негов ред да пофлиртува.
— Някой път — отговори тя откровено.
— Имам нужда от помощ във връзка с тринайсетгодишно момче.
— Добре.
— То знае повече, отколкото казва. Каза ми, че никога не е използвал своя телескоп. Имаме го записан на лента по нашия 911, където заявява, че е забелязал „съмнителни лица“ на Седемдесет и четвърта улица. Аз разпознах неговия глас. Лицето, което беше забелязал, бях аз. Описал на нашите хора как съм бил облечен. Явно е, че е използвал телескопа си, за да види такива детайли през нощта и на такова разстояние.
— Но това не е всичко! — каза тя замислено. (Така разговаряше Дафи.)
— Не. Има много повече. Искам да го накарам да се почувства свободен и да проговори.
— Повече? — В гласа й звучеше настояване — част от нейния метод.
— Първо реших, че е могъл да види някого върху телефонния стълб през неговия прозорец. Сега вече мисля, че самият той се е качвал на стълба, а не убиецът. Изчерви се два пъти, когато го питах за Черил Крой, нашата последна жертва. Той лъжеше, че телескопът му не е поставен на прозореца.
— Зяпач?
— Кажете ми вие!