Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— За неговата възраст това не е нещо необикновено. Най-често ще видите млади момчета в ролята на „татковите безделници“.
— От неговата стая той би имал почти идеален поглед към къщата на Крой. Искам да го попритисна. Питам се, как да го предразположа, как да се доближа до него. Имам племенник на неговите години. Много умен, бързо схваща. Имам чувството, че това дете също много бързо съобразява.
— Как бихте постъпили с вашия племенник? Какво бихте му казали? — Тя несъзнателно започна да приглажда с пръсти косата си.
Имаше нещо чувствено в начина, по който правеше това, което Болд намираше непреодолимо. Той се размърда на стола си и се опита да не се поддава на хипнотизиращото му въздействие, но не беше толкова лесно.
— Аз третирам моя племенник преди всичко като възрастен. Той е твърде зрял за своята възраст. А Джъстин не познавам въобще. Няма начин да узная как да се отнасям с него.
— Ако смятате да го третирате по общия ред, съгласно закона, това си е ваша работа. Трудно е да се каже как едно момче на неговата възраст би реагирало. Може и да проговори при много строго третиране, а може и да си затвори устата напълно. Ако му дадете да разбере, че е направил нещо много лошо, няма да изкопчите от него нито дума повече. Нещо повече — самото ви появяване може да го подтикне към нещо непоправимо. — Тя си записа някаква бележка, която Болд не успя да разчете от другата страна, после постави писалката откъм капачката между устните си, и започна да я върти. Устните й бяха влажни и червени. Какво щастие за писалката!
— Той наистина е направил нарушение. Мисля, че е направил кабелното съединение.
— Може би аз греша. Може би вие го третирате като възрастен и се пазарите с него. Децата обичат да се отнасят с тях като с възрастни. Какво мислите?
— Мислех, че бих могъл да му кажа колко трудна е моята работа. Знаете старата сантиментална история. Ще се опитам да го умилостивя. След това ще намекна, че зная за незаконното свързване с кабела, и ще видя как ще отговори. В случай на успех, ще го притисна за известно сътрудничество, като обещая да не казвам нищо на родителите, както и да помоля кабелната компания да оттегли своя иск. Ако откаже да сътрудничи, ще стоваря всичко върху него. Ще му кажа, че компанията ще заведе дело и това ще струва внушителна сума на неговите родители — което случайно е съвсем вярно — и ще го оставя да мисли.
— Аз към изумена! — Тя издърпа писалката от устните си, постави я на бюрото, скръсти ръце отново и го погледна с ведрия си поглед на херувим.
Болд не можеше да каже дали е съгласна с него, или това е нейният нормален подход. Той беше погълнат от нея — опасно погълнат — и изглежда тя знаеше това.
— Как бихте постъпили вие? — попита.
— Искам да си помисля! — каза тя като го гледаше право в очите. Не заговори за начини на интервюиране на деца. Само добави: — Този подход звучи добре!
— А какъв е другият? — веднага попита той.
— Вашият начин за сега ми харесва много повече от това, което мислех, че ще направите. Смятах, че бихте опитали обикновения подход да го накарате да се чувства като всяко момче, което се увлича в наблюдаване на голи жени. Или пък другия метод на „Младия разузнавач“ — един вид трябва да работим всички заедно по издирването, но аз предпочитам вашия подход пред тези два. А бихте могли и да го приобщите по моя начин. Юношите са много трудни за разгадаване.
— Аз нямам деца. Ако имах, бих могъл да ги разбирам по-добре.
— Не само заради това удоволствие, предполагам!
Той предпочете да не я погледне след тези думи; загледа се във фигурката на Чарли Браун. Изведнъж се почувства тринайсетгодишен — на възрастта на Джъстин Левит. Дланите му се изпотиха. Нищо не разбираше по такива въпроси. А тя просто го дразнеше — можеше да се каже най-вече с интонацията в гласа — и неговото въображение подлудяваше. Как би се чувствал една нощ с Дафи в леглото? Може би ще бъде като топъл хляб с масло и мед!
— Мислите ли, че е видял нещо? — добави тя и го върна към предмета на разговора.
— И какво, ако е видял? Какво, ако е видял самото убийство?
— Тогава имате работа с изплашено момче. Той ще се съпротивлява, няма да ви се довери, ще отрича. Докато може да отрича, че е видял нещо, ще може да избягва болката и вината, свързани с това. — Тя замълча за малко, а после каза: — Искате ли да дойда с вас?
— Мислех, че никога няма да попитате.
— Смятам това за погрешно в този случай. Мога да дойда, ако желаете — няма проблеми — но мисля, че ще бъде грешка. Ако я е наблюдавал, никога няма да си признае пред една жена, особено ако е непозната. Това е разговор за мъже. Бихте могли да помолите бащата. Възможно е да помогне. Най-добре ще е, ако опитате първо с него. Ако той се открие пред някого въобще, вие бихте могли да имате същия шанс. Опитайте вашия начин. Аз го харесвам най-много.