Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Ако настоявате!
— Аз не настоявам. Аз препоръчвам, при това, когато ме помолят!
— Щастливка!
— Уведомете ме как върви.
— Вие първа ще узнаете.
— Щастливка! — каза тя като разгръщаше вестника и го наблюдаваше как напуска офиса.
Той се спря и я погледна, но тя не забеляза. Пръстите й отново ровеха копринената коса, а писалката беше между устните.
Като мина край офиса на Крамер, сержантът каза с отвращение:
— Нова сесия при закрити врати, нали, Болд?
— Какъв е вашият проблем, Крамер? — каза Болд, като се спря и се надвеси над червеноглавия.
— Вие ли сте!? — Крамер скочи прав до стола си.
— Остава да направите нещо в тази връзка!
Болд знаеше много добре, че който пръв нанесе удар, ще бъде докладван, ще рискува положението си в органите на полицията. Крамер издевателстваше над него, предизвикваше го.
— Какво значи това, Болд? Лизи те отблъсква тези дни? — заядливо попита Крамер.
Болд застана още по-близо до него със стиснати юмруци и лилаво от ярост лице.
— На лов до полата на Дафи, за да се почувстваш като мъж? — Носовете на Крамер и Болд почти се докосваха.
Двама детективи се спряха в коридора. Азиатецът Ким окуражаваше Болд: „Одерете това магаре, Лу. Ние ще ви прикриваме“.
Крамер изведнъж се уплаши.
Болд поклати глава.
— Не си заслужава! — каза той.
— Голямо, при това лошо магаре полицай в отдел „Убийства“ — каза Крамер след отдалечаващия се Болд.
Той се спря.
Крамер добави:
— Можете да омагьосате всички, Болд, но не и мен. Изиграхте прекрасно шоу, но къде ви е силата?
Кръвното на Болд подскочи нагоре. Чувстваше лицето си огненочервено. Детски игри. Винаги Крамер. Болд пристъпи назад, погледна скапаните си обувки и като размисли, се отправи към своя офис.
„Не си заслужава!“ — мърмореше на себе си.
— Какво чувам за някакво скарване между вас и Джон, Лу? — Шосвиц елегантно се правеше на объркан. Коляното му неконтролируемо трепна, като че си тактуваше за песен.
Шосвиц беше почувствал трудности в отдела и се нахвърли като гладна дива котка на мърша. Всякакъв смут сред служителите би означавал за по-висшето началство неспособност от негова страна да ръководи хората си, а може да намали и неговите шансове за капитански чин — възможност, която ще се открие пред него след по-малко от шест месеца с излизането на капитан Бил Гарднър в оставка. Шосвиц и още двама лейтенанти ветерани претендираха за неговия пост. Успехът на специалния отряд би изиграл решаваща роля за неговото повишение.
— Стари глупости, Фил!
— Не искам това в моята служба! Не сега! Никога!
— Аз също. — Болд се огледа наоколо, после погледна своя бос. — Той просто търси скандал, Фил.
Шосвиц вдигна ръка.
— Не се качвайте на бял кон, Лу. Това би било нездравословно и за двама ни.
— В смисъл?
— Мисля, че е достатъчно ясно.
— Той настоява да участва в полската работа, Фил. Иска да се прояви. А какво, по дяволите, въобще прави той в този екип?
— Всеки от нас трябва да носи своя кръст. Аз направих това, което бях длъжен да направя.
— Длъжен? — Болд изведнъж си представи цялата картина. Две думи и всичко стана ясно. Приятелите на съдията Крамер все още съществуваха. Контролният съвет? Може би самият му шеф? — Политика, Фил? — Болд попита недоверчиво, с желанието да не му се говори толкова наивно.
Вътрешната политика бе завладяла всяко ъгълче на полицията, както и управлението на града. Този департамент не правеше изключение. Специалният полицейски отряд беше предмет на обществено внимание и, следователно, всички назначения имаха силно политически характер. Специалният отряд даваше на Шосвиц директна връзка с канцеларията на прокурора, както и с офиса на кмета. Това даваше висока популярност и на тримата: Шосвиц, Болд и Крамер. Болд не беше без перспектива по отношение на възможностите, които предлагаше службата. Ако Шосвиц бъде повишен, неговото място щеше да бъде вакантно. Болд, като втори шеф на специалния отряд, би бил най-вероятният кандидат за повишение.