Чародейката

формата си, и изведнъж започна да вижда света в отсенки на червено и черно.

– Мостът „Голдън Гейт“ е тук. – Той посочи наляво. – Не съм сигурен дали можеш

да го видиш, но ей там е Алкатраз...

– Виждам го. Да не би да забравяш коя съм, в какво съм се превърнала? –

изсъска тя с горчивина.

– Промяната е засегнала всички ни – рече предпазливо Кетцалкоатъл.

– Но някои повече от други.

– Така е. – Пернатата змия продължи: – Зад Алкатраз е Островът на

съкровищата, а точно зад него е мостът „Оукланд Бей“.

Бастет вдигна яката на коженото си палто.

– Не съм дошла тук за урок по география.

– Мъглата покрива всичко в радиус от сто и шейсет километра. Нищо не

помръдва нито на сушата, нито в морето. Погрижих се да се случат безброй

произшествия, така че властите са затънали до гуша в работа. Мостовете „Голдън

Гейт“ и „Оукланд Бей“ вече са затворени. – Той погледна един голям часовник на

китката си. – Скоро един петролен танкер ще прекоси средната точка на моста

„Дъмбартън“ и ще избухне в пламъци.

– Откъде знаеш? – попита Бастет.

– Не обичам да оставям нищо на случайността. – Той погледна отново часовника

си. – След пет минути ще има поредица от катастрофи край пунктовете за

таксуване на моста „Сан Матео“, което напълно ще блокира мостовете. А след

десет минути Тихоокеанската газова и електрическа компания, която осигурява

голяма част от тока в тази част на страната, ще претърпи опустошителна поредица

от компютърни аварии. – Кетцалкоатъл се ухили, показвайки острите си зъби. –

Всичко ще потъне в мрак.

– Можеш ли да го направиш?

– О, да. Преди няколко години експериментирах на Източното крайбрежие.

Голямото спиране на тока в североизточните щати мина успешно.

– Много впечатляващо. Е, в такъв случай за какво съм ти аз? – попита Бастет.

– Нали знаеш, че сме събрали същества на Алкатраз?

– Да.

– И знаеш, че Дий ни предаде.

– Знам, че беше обявен за утлага.

– Той трябваше да пусне зверовете от острова, но не го стори и сега е изчезнал.

– Нямаш ли хора, които би могъл да използваш? – изсъска Бастет. – Не са ми

останали никакви слуги толкова далеч на север.

– Възложих работата на двама от най-добрите си служители – Били Хлапето и

Черния ястреб. – Той млъкна и се изкашля. – Придружаваше ги италианският

безсмъртен Макиавели.

Бастет изсъска.

– Има някои човеци, които трябваше да заколим и изядем отдавна. Семейство

Фламел, например, и Дий, и със сигурност Макиавели. Знаеш, че обичам италианска

храна.

Кетцалкоатъл въздъхна.

– Съгласен съм с теб. Макиавели и Били отидоха на острова, за да пуснат

чудовищата в града.

– И? – Бастет се обърна към Сан Франциско, килна глава настрана и се заслуша.

– Не чувам никакви писъци.

– Те се провалиха – каза тихо Кетцалкоатъл. – Не знам защо. Видях как Лотан

плува към Ембаркадеро, но беше убит от двамата Фламел. Загубих връзка с Били и