Чародейката
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чародейката». Краткое содержание книги:
изникнаха в гъстата, кълбяща се мъгла. Бяха Нитен и Прометей. Едрият Древен
носеше картонен поднос с три големи бели хартиени чаши. Нитен носеше по-малка
чаша и си гризваше от една паста, подаваща се над ръба на кафява хартиена
кесия.
Древният приклекна до Никола и Пернел и им подаде димящи чаши кафе.
– Решихме, че след като сте французи, ще предпочетете кафето пред чая. – Той
хвърли поглед към японския безсмъртен. – Всъщност идеята беше на Нитен.
– Аз си взех чай – каза Нитен.
– Освен това оставих кафето черно. В торбата има малко захар.
– Благодаря. – Пернел обхвана бялата чаша с длани и отпи внимателно, после
наведе глава, за да не види той отвращението върху лицето £. – Трябва му захар –
промърмори тя.
– Какво открихте? – попита Никола. Посръбна от чашата си. – Не е зле. Трябва му
захар. – Нареди в ръката си три кафяви пакетчета, скъса ги и изсипа кристалчетата
в кафето.
– Затварят достъпа до града – каза Прометей. Прокара ръка през косата си.
Вчера тя беше червена; сега имаше мръсен сиво-бял цвят и бе поръсена с водни
капчици. – Огледайте се: юни е и сме на Кей 39. Наоколо трябва да греят светлини
и да гъмжи от хора. А е практически пусто. В ресторанта имаше работещ
телевизор. По улиците са станали десетки катастрофи, летището е затворено и
целият морски трафик е спрян. Говори се за затваряне на залива и моста „Голдън
Гейт“. По новините разправят, че това била най-лошата мъгла от цял век насам.
Никола си пое дъх.
– Това не е обикновена морска мъгла. Какво – или може би трябва да кажа кого –
подушваме? – попита той.
Нитен поклати глава.
– На мен ми мирише на смърт и гнилоч.
Никола хвърли поглед към жена си.
– Ти познаваш ли миризмата?
Тя също поклати глава. Отдалечи чашата от лицето си, за да вдиша дълбоко.
– Гниещо месо. – Бързо върна чашата, за да прогони вонята със силния аромат
на кафе. – Може да е всеки от половин дузина Древни. Някои от тях миришат
наистина странно и изглежда мнозина предпочитат мириса на месо. – Тя се усмихна
на Прометей. – Не се обиждай.
– Не се обиждам. Аз лично никога не съм си падал особено по него. – Прометей
довърши кафето си на една глътка, после смачка чашката и я хвърли в близкото
кошче. – На Западния бряг има две възможности. Може да е Кетцалкоатъл или в
по-лошия случай – Бастет. И двамата предпочитат да ухаят на развалено месо.
– Кой мислиш, че е? – попита Пернел.
Прометей поклати глава.
– Одеве си помислих, че може да е Кетцалкоатъл. Усетих във въздуха лек дъх на
екзотични подправки.
Нитен вдиша дълбоко.
– Не го усещам. Надушвам само миризма на развалено месо и може би – само
може би – слаб мирис на котка. Макар че може да идва и от истинска котка някъде
наблизо – добави той.
– А може да са и двамата Древни – подхвърли Пернел.
Прометей поклати решително глава.
– Не, това е невъзможно. Те винаги са били заклети врагове.
– Защо? – попита Нитен.
– Заради нещо, случило се много отдавна, преди потъването на Дану Талис. Няма
начин да се съюзят.
Отекна корабна сирена и те млъкнаха, за да се заслушат в протяжния £ вой.
– Злото е на път – прошепна Никола. Остави чашата си на земята и потри ръце. –
Успяхте ли да се свържете с някого?
Прометей поклати леко глава.
– С този-онзи. Но не с много. Всички, които са верни на човеците, вече знаят за
бъркотията тук и се надявам, че идват насам. Разбира се, същото важи и за онези,
които са верни на Тъмните древни. Говорих обаче с Барбароса...
– Императорът или пиратът? 11
– Императорът – поясни Древният. – Той е в Чикаго, но ще пристигне с първия
полет утре. Ако има полети. Вече е пратил вест до безсмъртните и Древните на
Източния бряг. Ще доведе колкото може.
– Тогава ще е прекалено късно – каза Пернел. – Нужни са ни сега.
– Каза, че безсмъртната Зенобия12 и Древната Пиргомаха13 идват насам.
Придвижват се с автобус.
– Не и в тази мъгла – рече Пернел. – Освен това не вярвам на Зенобия. Никога не
съм £ имала доверие.
– Аз говорих с Хутулун – каза Нитен. – Тя отглежда коне в Кентъки.
Двамата Фламел поклатиха глави едновременно.
– Коя е тя? – попита Никола.
Нитен се усмихна.
– Вероятно най-известният воин, за когото никога не сте чували. Била
племенничка на Кублай хан, така че се пада пряка потомка на Чингис хан. Била е
обучена първо от Скатах, а по-късно и от Ифа. Ифа я нарекла Ярка луна и казала,