Художникът убиец

Димбълби се примъкна още по-близо и зашепна:

— Когато приключи речта си, Роди започна да удря витрината с куфарчето си. Знаеш онова грозно метално нещо, което той упорито продължава да носи. След няколко удара стъклото се счупи и алармата се включи.

— Оливър! — не издържа Ишърууд. — Кажи ми, че това е просто една от твоите измишльотини! Мили боже!

— Истина е, Джули, голата истина. Не ти разказвам врели-некипели. Сграбчих Роди за яката и двамата хукнахме да бягаме. Роди бе толкова пиян, че после не си спомни нищо.

Ишърууд усети, че от виното главата му натежава.

— Какво целиш с тази окаяна история, Оливър?

— Искам да кажа, че не си сам. Всички страдаме. Джайлс Питауей ни е хванал за топките и ги стиска по-здраво от всякога. Моите вече посиняха!

— Напротив, ти оцеляваш, Оливър. Дори ставаш по-дебел. Скоро ще имаш нужда от по-голяма галерия.

— О, благодаря, справям се, обаче мога да го правя и по-добре. И ти можеш, Джули. Не че те критикувам, но би могъл да търгуваш с повече картини, отколкото сега.

— Нещата коренно ще се променят. Трябва само да устискам няколко седмици и после ще бъда добре. Това, от което се нуждая, е ново момиче — рече Ишърууд.

— Мога да ти намеря — веднага обеща Димбълби.

— Но не такова… Нужно ми е момиче, което да стои на телефона, да знае нещо за изкуството.

— Девойката, за която си мисля, е много добра на телефона и е истинско произведение на изкуството. Да не би да се уповаваш на картината, която купи в „Кристис“ миналото лято?

— Оливър, откъде ти хрумват подобни неща?

— Както казах, тук няма тайни.

— Оливър, ако целиш нещо с този разговор, моля те, изплюй камъчето по-бързо! — не издържа Ишърууд.

— Искам да кажа, че ние трябва да се обединим, да се съюзим, ако ни се ще да оцелеем. Никога няма да победим гадния Джайлс Питауей, но ако сключим договор за взаимна защита, можем да живеем в мир един до друг.

— Само си плещиш, Оливър. За бога, опитай се поне веднъж да говориш направо. Не съм една от твоите любовници.

— Добре. Мисля си за партньорство.

— Партньорство ли? Какъв вид?

— Честно ли да говоря?

— Да, разбира се.

— Партньорство, при което да откупя целия ти бизнес.

Ишърууд го изгледа невярващо, ала Димбълби продължи да настъпва:

— Имаш чудесна галерия. Имаш прекрасни картини в хранилището си…

— Престани, Оливър! — изкрещя шокиран, Джулиан.

Но мъжът с розовите бузи и розовата риза продължи невъзмутимо:

— Дори си успял да спечелиш известна репутация. Бих искал да разгледам имуществото ти и да ти предложа добра цена. Достатъчно пари, за да можеш да си платиш дълговете. После бих искал да разпродам всичките ти залежали картини, да получа нещичко за тях и да започна наново. Може да работиш за мен. Ще ти давам щедра заплата плюс комисиона. Давам ти шанс да се измъкнеш сух, Джули.