Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
След час непознатият изчезна в къщата си. Пийл се залови отново с домашните си, но след няколко минути чу бръмченето на потеглящия спортен автомобил на мъжа. Момчето се втурна към прозореца точно навреме, за да види как колата бавно се насочва към пътя. Дъждовните капки се открояваха ясно в светлината на фаровете. Момчето вдигна ръка — беше повече жест на отчаяние, отколкото махване за сбогом. За момент си помисли, че непознатият не го е видял, но фаровете присветнаха. После малкият автомобил се скри от погледа му.
Пийл изчака на прозореца, докато бръмченето на двигателя заглъхна. Една сълза се търкулна по бузата му, ала той я изтри яростно. „Непознатият никога не би плакал за мен — каза си. — Няма да тъжа за него“.
На долния етаж майка му и Дерек пак се караха. Пийл се просна на леглото и притисна възглавницата до ушите си.
9. Холборн, Лондон
Централата на международния издателски конгломерат „Лукинг Глас Комюникейшънс“ се помещаваше в модерна административна сграда, гледаща към Ню Скуеър. Той бе собственост на високия метър и седемдесет и тежащ сто и тридесет килограма мултимилионер тиранин Бенджамин Стоун. От своя разкошно обзаведен апартамент на най-горния етаж на централата Стоун управляваше империя от компании, простираща се от Близкия изток до САЩ. Притежаваше дузина вестници и списания, както и контролния пакет акции в престижното нюйоркско издателство „Хортън енд Маклосън“. Но бижуто в короната на Стоун беше таблоидът „Дейли Сентинел“ — третият по продажби вестник във Великобритания. Сред журналистите на Флийт Стрийт „Дейли Сентинел“ бе известен като „Дейли Стоун“, защото беше нещо обичайно вестникът да публикува по две статии на ден за бизнеса и филантропската дейност на собственика си.
Обаче конкурентите не знаеха, че евреинът с унгарски произход Стоун е най-ценният саян на Ари Шамрон. Когато се налагаше да внедри в кратък срок някой катса във вражеска държава, Шамрон можеше да се обърне за прикритие към Стоун и „Дейли Сентинел“. Веднъж един разсърден бивш катса се опита да разпространи книга с разкрития за Службата. Тогава Ари се обърна към Стоун и неговата издателска къща да я спрат. А щом искаше да пусне някой материал в западната преса, Шамрон трябваше само да вдигне телефона и да подшушне информацията на Бенджамин Стоун.
Ала най-ценният принос на мултимилионера към Службата бяха парите. Сред висшия ешелон на булевард „Цар Саул“ неговите благотворителни жестове му бяха спечелили прозвището Хадаса20. Пари, теглени от пенсионните фондове на компаниите на Стоун, от години бяха използвани за финансиране на тайни операции. Когато Шамрон се нуждаеше от средства, Стоун прехвърляше големи суми чрез фиктивни компании в някоя от оперативните сметки на Ари в Женева.
Тази вечер Стоун посрещна Шамрон в блестящото фоайе на централата на издателската компания.
— Мамка му! — изрева той с характерния си гръмлив глас. — Любимият ми Рудолф! Не знаех, че си в града. Защо не ми се обади, че ще идваш, щях да ти уредя разкошно посрещане! Например банкет с човешко жертвоприношение. — Бенджамин тупна с огромната си лапа Шамрон по рамото. — Невярно копеле! Имаш късмет, че съм тук. Великолепно! Сензационно! Ела. Седни, яж, пий!
Стоун придърпа Ари във всекидневната на огромния си апартамент на най-горния етаж на централата. Всичко беше с огромни размери, за да бъде удобно за телосложението му: дълбоки кресла и дивани с ръчно изработена кожена дамаска, дебел червен килим, широки меки табуретки, ниски масички, отрупани със свежи цветя и скъпи украшения, подарени му от други богати партньори. Бенджамин принуди Шамрон да се настани в един фотьойл, сякаш се канеше да го подложи на разпит. Той отиде до прозореца, натисна някакъв бутон и тежките завеси се дръпнаха. Един мияч на прозорци висеше отвън. Стоун почука с дебелите си пръсти по стъклото и с жест, подобен на каратистки саблен удар, му направи знак да се маха.
20
Името на най-добрата болница в Близкия изток, която се намира в Йерусалим. — Б.пр.