Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
— Сега звучи по-правдоподобно. Колко са ти нужни този път?
— Половин милион.
— Какви да бъдат?
— В долари — отвърна делово старият шпионин.
— Авансово плащане или цялата сума?
— Всъщност май ще ми е нужна кредитна линия — в зависимост от това колко време ще трае издирването на тези момчета.
— Смятам, че мога да уредя и това — замисли се за миг Стоун. — Как искаш да ти бъдат предоставени?
— Има една малка корабна компания със седалище в Насао, която се нарича „Карлтън Лимитед“. Най-големият й кораб се ремонтира на сух док. За съжаление ремонтните работи ще продължат по-дълго и ще струват много повече, отколкото предвиждат собствениците от „Карлтън Лимитед“. Те се нуждаят бързо от пари в брой или корабът може да потъне и да повлече и тях.
— Разбирам…
Шамрон каза номера на сметка на Бахамските острови, който Стоун записа със златна писалка в един бележник.
— Ще има половин милион в сметката до сутринта — обеща богаташът.
Шамрон му благодари. След това мина на втория въпрос:
— Имам нужда да направиш още една инвестиция.
— На друга корабна компания ли?
— Всъщност е художествена галерия тук, в Лондон.
— Изкуство! — ужасено го погледна Стоун. — Не, благодаря, Ари.
— Искам ти го като услуга.
Мултимилионерът изпусна дълга въздишка. Шамрон усети миризмата на хайвер и шампанско в дъха му.
— Слушам те.
— Трябва да отпуснеш краткосрочен заем на галерия „Ишърууд Файн Артс“.
— Ишърууд! — шашна се Стоун.
Шамрон кимна.
— Джулиан Ишърууд? Направих моя дял от въпросните инвестиции, Ари, но да заема пари на Джулиан Ишърууд е равносилно да им драсна клечката. Не мога да го направя. Съжалявам, няма как да ти помогна.
— Моля те за лична услуга — повтори твърдо Шамрон.
— А аз ти казвам, че няма да го направя. Джули може да потъне или да плува самостоятелно. — Стоун отново внезапно смени темата: — Не знаех, че Джули е част от братството.
— Не казах, че е.
— Няма значение, защото е абсурдно да му дам от моите пари. Взех решение. Край на обсъждането!
— Това ме разочарова — тихо изрече Ари Шамрон.
— Не ме заплашвай! Как смееш след всичко, което съм направил за теб? Службата нямаше да има дори гърне, в което да се изпикае, ако не бях аз. Загубих сметка колко милиона съм ти дал.
— Беше много щедър, Бенджамин.
— Щедър! Боже! — размаха ръце Стоун. — Само аз те държах на повърхността. Но ако не си забелязал, тези дни нещата не вървят добре в „Лукинг Глас“. Разни кредитори се взират във всяка пукнатина. Банки си искат парите, преди да ми дадат други. „Лукинг Глас“ се пълни с вода, скъпи. И ако потъне, ти губиш неограничения си доставчик на пари.
— Наясно съм със сегашните ти трудности — каза Шамрон. — Обаче също така знам, че „Лукинг Глас“ ще излезе от тази криза, по-силна от всякога.
— Наистина ли знаеш това? — Стоун замалко да се усмихне. — Мамка му! И какво те кара да мислиш така?
— Пълното ми доверие в теб.
— Не ме баламосвай, Ари. Години наред давах доброволно пари, без да съм искал нищо в замяна. Но сега ми е нужна твоята помощ. Трябва да накараш приятелите си в Сити да отпуснат хватката върху парите си. И да убедиш моите израелски инвеститори, че ще е най-добре за всички заинтересовани да забравят значителна част от моите дългове.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна неопределено Шамрон.
— Има още нещо — рече Стоун. — Аз печатам черната ти пропаганда винаги когато поискаш. Защо от време на време не ми предоставяш по една истинска история? Нещо горещо, което продава вестниците. Покажи на момчетата с парите, че „Лукинг Глас“ все още е сила, с която трябва да се съобразяват.
— Ще се опитам да ти осигуря нещо подобно.
— Сигурен съм, че ще осигуриш. — Стоун напъха още една шепа хайвер в устата си. — Заедно можем да преместим планини, Ари. Но ако „Лукинг Глас“ потъне, играта наистина ще загрубее ужасно.
На следващата сутрин Шамрон и Габриел се срещнаха в Хампстед Хийт. Те поеха по една пътека, от двете страни на която се издигаха мокри от дъжда букове. Ари изчака да ги отминат бягащите за здраве ранобудници, преди да заговори:
— Имаш парите — петстотин хиляди долара. В обичайната сметка в Женева.