Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Облегна се и се замисли дали да си свари нова каничка кафе, или да продължи работа. Отмяната на насроченото от генерал МакАдамс съвещание му дойде добре дошло и му помогна малко да свали убийственото напрежение, под което се намираше, но когато го уведомиха, че МакАдамс е отложил окончателните изпитания с нови двайсет и четири часа и по този начин им отпуска цели две денонощия да открият проблема — той даде на изтощения си екип програмисти тъй жадуваната почивка.
— Идваш ли и ти, Бен? — попита един от екипа.
— Да, разбира се — излъга той. — След малко и аз тръгвам.
Нямаше друг избор, освен да остане и да работи през нощта. Да се вземе свръхсекретна работа у дома, под каквато и да е форма бе най-грубо нарушение на правилата, което би могло да доведе и до затвор.
Изправи се и отиде да огледа шестте релейни станции, които екипът му набързо бе свързал като симулатор на системата прототип, монтирана на борда на гълфстрийма. Провери връзките, след това седна пред съседния компютър със заредено точно копие на програмата, която едва не го бе убила предишната вечер. Зададе „старт“, прегледа течащите на екрана съобщения за прекратяване на връзката и поемане на физическия контрол — така, както би трябвало да стане на самия самолет.
Чу се поредица от прещраквания и Бен мислено кимна, след като огледа масата.
„Добре, така трябва да бъде“ — помисли си той. Вкара нова серия от команди, след което се чуха нови превключвания, пак в пълно съответствие с начина, по който би трябвало да сработи програмата.
„Да видим сега дали ще се подчиниш на командата да си седнеш на меките части и да отдадеш управлението“ — помисли си той, след което набра още няколко команди. В резултат би трябвало след няколко секунди да се чуе изключването на четири предавателя — знак, че системата е предала управлението на пилотите.
Но вместо това изгаснаха лампите в лабораторията.
„Какво става, по дяволите?“ — запита се Бен. Осветлението на тавана и настолните лампи на работните места бяха изгаснали, но компютрите продължаваха да работят с аварийното захранване, не се чуха и звуците от изключването на предавателите.
Бен взе едно джобно фенерче и отиде до масата на релейните станции, за да се убеди, че не се бяха изключили.
Чу шум, идващ откъм вратата на лабораторията и вдигна глава, опитвайки се да разбере кой беше там в тъмнината.
— Ало?
— Бен, върви си у дома — чу гласа на Линдзи Уайт.
— Линдзи! Тук току-що токът изгасна.
Тя вървеше към него, като внимателно си проправяше път около бюрата и работните станции. Изведнъж блесна силна светлина и тя насочи лъча на голям фенер към брадичката си, досущ като разказвачка на легенди за призраци в лагерна палатка.
— В-ъ-ърви-и си у дома-а-а-а, док-тор Коу-ул! — рече тя с престорено зловещ глас на призрак.
— Добре, Линдзи — изкикоти се той.
— Така ви се пада, софтуерни чудовища! — Тя изгаси фенерчето и продължи с нормален тон: — Само прекъсвачи на осветлението за вас!
— Ти ли спря тока?
Тя кимна и той я видя как се усмихва в полумрака.
— Ако не мога да те прогоня по един начин, ще опитам друг. Върви си у дома и поспи малко.
— Изкара ми акъла, Линдзи. Тъкмо правех тест на системата.
— Е, ако ми дадеш дума, че ще изчезнеш оттук до десет минути, ще ти пусна малко променлив ток сто и десет волта4 да си поиграеш с него.
— Каза го досущ като електроинженер.
— Много обичам да ми говориш цинично — рече тя и тръгна отново към вратата. — Сериозно говоря, Бен.
— Окей. Обещавам.
— Добре. Имаме още цели два дни и Т-образен лост. Лека нощ.
— Лека нощ, Линдзи — рече той, благодарен, че не го попита докъде е стигнал.
Лампите светнаха отново и Бен отиде до компютъра, за да рестартира програмата, сетил се отново, че не чу шум от изключването.
„Чакай малко — рече си той, — системата изобщо не изключи. Програмата спря, точно когато проблемът бе очевиден.“
Мигом се развълнува. Ако можеше да замрази програмата като знае кой точно ред от кода й е предизвикал спирането и отказът й да отговори на командите и ако я копира точно в този й вид, би могъл да открие и изчисти проблема само за час-два.
Отдръпна се от масата, сърцето му се разтупка силно, докато обмисляше възможностите. Знаеше, че Линдзи не се шегува. Не се съмняваше, че след час ще провери при охраната дали си е тръгнал.
4
В САЩ токът за битови нужди е 110 волта. — Б.пр.