Най-дългото пътуване

— Звучи ми безсърдечно.

— Какво предлагаш? Колкото и да се упражняваш, единственият начин да разбереш дали можеш да яздиш, е да го направиш.

Тя се замисли колко ли от състезателите снощи са били новаци.

— Хубаво… Да речем, че някой участва за пръв път в състезание и успява да спечели. Какво става после?

Той сви рамене.

— Ездата на бикове се различава донякъде от традиционното родео. Ездачите на бикове имат отделни турнири. По-точно два състезателни кръга — единият е голям, дават го по телевизията, а вторият — малък, нещо като втора лига. Спечелиш ли достатъчно точки в малките състезания, получаваш право да участваш в големите. Там са истинските пари.

— А снощи?

— Снощното състезания беше от малките.

— Участвал ли си в голямо?

Той потупа Кон по врата.

— Пет години участвах в големите турнири.

— Добър ли беше?

— Представях се прилично.

Тя обмисли отговора му. Спомни си, че снощи, когато спечели, й каза същото.

— Защо оставам с впечатление, че си по-добър, отколкото признаваш?

— Не знам.

Тя го погледна изпитателно.

— Кажи ми истината. Знаеш, че мога да проверя в „Гугъл“.

Той изопна рамене.

— Участвах във финалния турнир на Асоциацията на професионалните ездачи на бикове четири години поред. За тази цел се изисква да си сред първите десет в ранглистата.

— С други думи, ти си от най-добрите.

— Бях. Вече не. Сега започвам почти отначало.

Стигнаха една полянка край реката и конете спряха на високия бряг. Реката не беше широка, но на София й се стори, че бавните води са по-дълбоки, отколкото изглеждат. Над повърхността прелитаха водни кончета и нарушаваха огледалната й гладкост, повдигайки вълнички, които се диплеха чак до брега. Кучето легна, задъхано от тичане, изплезило език. Зад него в сянката на разкривен дъб София забеляза останки от стар лагер с разнебитена маса за пикник и изоставено огнище.

— Какво е това? — посочи тя, намествайки шапката си.

— С татко ловяхме риба тук. Под водата има повалено дърво и мястото е страхотно за лов на костур. Оставахме по цели дни. Беше нашето място, само на нас двамата. Мама не понася миризмата на риба, та я кормехме и печахме тук. Понякога татко ме водеше край реката след тренировка и се любувахме на звездите. Той не беше завършил гимназия, но можеше да посочи всички съзвездия на небето. Тук съм преживял едни от най-хубавите мигове в живота си.

София погали Демон по гривата.

— Липсва ти.

— Всеки ден. Като идвам тук, си го спомням така, както трябва да го помня.

Тя усети тъгата в гласа му, забеляза колко е напрегнато тялото му.

— Как почина баща ти? — попита тихо.

— Връщахме се у дома след състезание в Грийнсвил, Южна Каролина. Беше късно. Той беше изморен. Една сърна се опита да прекоси шосето. Татко не успя да свърне встрани и блъсна сърната. Тя влетя в колата през предното стъкло. Пикапът се преобърна три пъти, но още преди това ударът му бе прекършил врата.