Най-дългото пътуване
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-270-9
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Най-дългото пътуване». Краткое содержание книги:
Айра Левинсън току-що е претърпял катастрофа. Само мисълта за съпругата му Рут крепи ранения мъж. Айра се отдава на спомени за красивата им любов, за трудните моменти, в които са били заедно и изживява отново всекидневните радости и несгоди.
София Данко се е посветила изцяло на образованието си, но срещата с Люк отваря нови хоризонти пред нея. Той я въвежда в свят, в който успеха върви ръка за ръка с опасността. Веднъж попаднала в прегръдката на любовта, плановете на София за бъдещето коренно се променят. Бъдеще, което Люк има властта да пренапише… ако тайната, която крие не го съсипе.
В „Най-дългото пътуване“ хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс пресича съдбите на две коренно различни двойки и достига до най-съкровените дълбини на човешкото сърце. Той ни напомня, че дори най-трудните решения могат да отворят нови пътища към щастието…
— Да. Искам.
— Къде искаш да живееш? — попита го тя по-късно, след като казаха на майка му. — Тук в ранчото?
— Не знам. Засега тук ми харесва. А на теб?
— Питаш ме дали искам да остана тук завинаги?
— Не непременно — отговори Люк. — Мислех да останем, докато всичко се уреди. Но после? Можем да отидем където пожелаем. А ти с помощта на значително дарение, да речем, ще си намериш работа в който музей пожелаеш.
— В Денвър например?
— Чувал съм, че там има много земи. Дори в околностите на Ню Джърси има ферми. Проверих.
Тя го погледна.
— Предлагам ти известно време да се носим по течението. Какво ще кажеш?
Същата нощ, когато София заспа, Люк излезе на верандата, все още запазила топлината на слънцето. Над него полумесецът и звездите озаряваха небето. Подухваше лек ветрец и довяваше песента на щурците откъм пасищата.
Той погледна към тъмния небесен свод, замислен за майка си и за ранчото. Все още трудно осъзнаваше неочакваната посока, в която животът му бе поел, и не успяваше да я помири с предишния си живот. Всичко беше различно и той се питаше дали ще се промени. Често си мислеше за Айра, човека, променил живота му, човека, когото така и не бе успял да опознае. За Айра Рут означаваше всичко и в притихналия мрак Люк си представи София, заспала в леглото, със златисти коси, разпилени върху възглавницата.
Тя бе истинското съкровище, което откри тази година, по-ценно от цялото изкуство на света. Люк прошепна усмихнато в тъмнината:
— Разбирам, Айра.
Една падаща звезда се стрелна по небосклона и той остана със странното чувство, че Айра не само го е чул, но му се усмихва одобрително.