По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Щом я видя, Кени застина на място.
— Какво, дявол да го вземе, си направила със себе си?
— Кой е Антихриста?
— Сега не става дума за това – говорим за факта, че преди няколко часа оставих в хотела Мери Попинс, а сега заварвам Мадона. – Огледа новия й тоалет, купен в един от десетте евтини бутика в търговския център. Черната тясна рокля без ръкави, с цип на гърба, беше скандално къса и прилепваше плътно по тялото й. С отворен цип. Или поне достатъчно, за да докладват в Лондон.
— Нима? Смяташ, че приличам на Мадона?
— Изобщо не приличаш на Мадона – изръмжа тихо Кени, така че само тя го чу. – По-скоро приличаш на Мери Попинс с нимфомански наклонности. Нямаше нищо лошо в дрехите, с които беше облечена днес, така че искам незабавно да се преоблечеш.
— Господи, Кени, звучиш като разгневен баща.
Той се смръщи още по-заплашително.
— Доставя ти удоволствие, нали? Умираш си от кеф да се размотаваш наоколо в това парцалче, което не оставя нищо на въображението.
— Не е чак толкова зле, не мислиш ли? – Може би беше прекалила. Ако плейбой като Кени Травълър смяташе, че е облечена твърде крещящо, може би й трябваше нещо по-семпло. Затвори решително ципа докрай. – Ето, готово.
Той продължи да я съзерцава критично.
— Гримирала си се.
— Винаги се гримирам.
— Но никога не си била толкова наплескана.
— Гримирана съм с вкус и не се опитвай да ме уверяваш в обратното.
— Не става дума за това.
— А за какво?
Кени отвори уста, за да отговори, но само безпомощно поклати глава.
— Нямам представа. Зная само, след случилото се миналата нощ, манията ти да си направиш татуировка, а сега и това, че започва да ме обзема наистина лошо предчувствие. Едно е да му поотпуснеш малко юздите по време на ваканция; съвсем друго – да се превърнеш в съвършено различен човек. Предлагам да ми обясниш какво точно се твори в малката ти глава.
— Нищо особено.
Той я дръпна настрани, като продължи да говори с нисък глас:
— Виж, Ема. Нека бъдем откровени. Теб те сърби на едно определено място и искаш да го почешеш – напълно разбираемо – но не можеш с лека ръка да позволиш да те чеше първият срещнат. Да се разхождаш наоколо в този вид, е все едно да се изтъпаниш на търг и да си лепнеш етикет: „Продава се”.
— Глупости. Нали ще бъдеш с мен през цялата вечер? Как може да се случи нещо лошо? – попита тя с невинна физиономия и се запъти към изхода.
— Не става дума за това – отново процеди Кени и тръгна след нея. – Иди да се преоблечеш и аз ще те заведа на вечеря в страхотен мексикански ресторант.
— Страх те е да не развалиш репутацията си, като се покажеш в компанията на лека жена?
— Отнася се за теб, а не за мен.
— Мисля, че съвсем ясно дадох да се разбере, че държа на своето. – Тя му се усмихна мило, за да покаже, че не таи лоши чувства и закрачи към паркинга. По пътя закопча три големи халки зад миниатюрните сребърни обеци на ушите си.
Кени я настигна.
— Отказвам да отговарям за последствията. Когато следващия път говориш с Франческа, бъди така добра да й обясниш, че съм се опитал с всички сили да влея малко здрав разум в главата ти.
Ема го изчака, докато изкара колата си от мястото, забранено за паркиране.
— Кой е Антихриста?
— Човек, чието име не желая да произнасям. Как мина посещението ти в Историческото общество? – смени Кени темата. – Откри ли нещо ново за лейди Сара?
— Ново потвърждение, че е била поразително наблюдателна и точна. Описанието й на празненството по случай железопътната линия напълно съответства на всички останали източници, но тя дава много повече подробности.
Той прояви интерес към методите на изследването й и без да се усети, Ема бъбри през целия път до ресторанта. Засрами се, когато видя, че са пристигнали.
— Извинявай. Понякога прекалено се увличам.
— Нямам нищо против – увери я Кени, докато вървяха към ресторанта. – Обичам историята. И харесвам хората, които обичат работата си и я вършат с удоволствие. Твърде много нещастници прекарват живота си, занимавайки се с неща, които мразят. – Отвори вратата и я задържа любезно. – Обзалагам се, че си била много добра преподавателка, преди търговците на жива плът да те набележат и да те превърнат в директорка.
Тя се усмихна.
— Обичам да влизам в клас. Но да си директорка, има своите предимства.
— Да, всички онези кожи и диамантени гривни.
— „Сейнт Гъртруд” е прекрасно старинно място, но тя се нуждае от модернизация. А аз обичам предизвикателствата.
— Тя?
— Трудно е да го обясня. За мен училището е като живо, прилича на мила стара баба. „Сейнт Гъртруд” е много специална.