Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Тогава... тогава защо не е премахнала тези книги от Новия завет?
- Ако го беше направила, какво щеше да остане? Седемте Послания на Павел и Откровение от Йоан. Твърде малко, не мислите ли?
- Тогава как се обяснява присъствието на тези текстове в Библията?
Томаш се усмихна.
- Те са боговдъхновени.
- Моля?
- Теолозите вече са разбрали, че си имат работа с фалшификати или анонимни текстове. Първото нещо, което правят за решаването на проблема, е да избягват употребата на думите измама или фалшификат. Наричат ги псевдоепиграфи и завоалират нещата. След това заявяват, че макар техните автори да не са тези, за които се е смятало, текстовете са свещени, защото са вдъхновени от Бог. - Томаш бързо размаха ръце, сякаш правеше фокус. - И така, почти като при магическото изкуство, проблемът е разрешен.
Валентина вече кипеше вътрешно, защото усещаше как представата ѝ за Библията се разпада, атакувана от думите на този португалски историк. Въпреки това полицайката запази самообладание. В крайна сметка още пазеше някои аргументи в ръкава.
- Може да говорите каквото си искате - заяви тя. - Но едно е безспорно. Всички текстове от Новия завет разказват една и съща история. И това е доказателство, че поне историята за Исус е истинска.
- Всъщност не е - отвърна Томаш. - Всеки един от библейските текстове разказва различна история. Някои епизоди са пълна измислица.
- Вие ми се подигравате!
Томаш разтри слепоочието си.
- Например историята, че Исус е роден във Витлеем.
XX
ПРОФЕСОР ВАРТОЛОМЕЕВ ОТ ДОСТА ВРЕМЕ МИСЛЕШЕ да смени дома си, но в решителния момент никога не му достигаше кураж да осъществи намерението си. Все пак живееше в историческата Балабанова къща, построена през деветнадесети век в Стария град, старата градска част, издигната точно на онова тепе, на което бе възникнал този древен град. Само луд би напуснал такава къща без основателна причина.
Но мисълта го връхлиташе винаги в момента, когато изкачваше улицата към дома си. Откакто бе прехвърлил петдесетте, той започна да усеща промените в тялото си. И ставаше все по-зле. С всеки изминал ден изкачването на хълма му се струваше все по-мъчително, мускулите му ставаха твърди като камък, а дробовете му пулсираха, сякаш беше пробягал маратонска дистанция. Още колко време щеше да може да катери хълма? Вече знаеше, че веднага щом се прибере...
- Господин професор!
...и се изтегне на дивана, тези мисли ще се разсеят като мъгла. Но не можеше да продължава така. Определено трябваше да убеди себе си, че младостта беше погълната от годините и тялото му нямаше дял в блаженството, обзело духа. Да живееш в Стария град, несъмнено беше прекрасно. Проблемът бе, че не е практично. Достатъчно беше да види...
- Господин професор?
Чу гласа и се спря объркан.
- Да?
- Аз съм, господин професор - каза гласът вдясно от него. - Здравейте! Днес няма ли да вземете своя брой „Марица“?
Той погледна нататък и видя момичето от будката, протегнало ръка, за да му подаде вестника с грееща усмивка.
- А, Даниела! - Той направи няколко крачки и се залепи за будката с монета в ръка. - Къде ли ми е умът днес?... Разбира се, че искам новия брой на „Марица“!
Даниела му подаде вестника и веднага размаха пред него една малка книга.
- „Хермес“ са издали още една от онези книжки, които толкова харесвате. Ще вземете ли тази?
Професорът погледна заглавието на корицата.
- Утре - обяви той. - За днес ми стига вестникът.
Вартоломеев понечи да се отдалечи, но момичето го задържа за лакътя.
- Днес имате гости.
- Аз? Гости?
Даниела посочи към силуета в края на улицата, близо до къщата.
- Чужденец е - прошепна тя. - Чака ви.
Професорът заинтригувано погледна към силуета и продължи да върви, изпълнен с любопитство. Дали не беше пощальонът с писмо за резултатите от образците? Вартоломеев вярваше, че е възможно да разреши проблема със скъсяването на теломерите58, като по този начин запази целостта на хромозомите. Може би последните експерименти са се оказали успешни, кой знае? Тези резултати всъщност бяха решаващи за цялото изследване. Ако успееше да реши този научен проблем, можеше да е сигурен, че Нобеловата награда за медицина ще е негова.
Ученият напредваше по стръмната улица, но от това разстояние все още не можеше да различи чертите на човека, който го чакаше. Непознатият стоеше в сянката на дървото, а очите на професор Вартоломеев, както и цялото му тяло, вече не се радваха на предишната си сила. Въпреки това разбра, че мъжът крие някакъв предмет в ръката си, и надеждите му се засилиха. Дали бе писмо? Или колет? Може би резултатите от експериментите? Колко важен беше този момент! Професорът усети как трепетът на възбудата сви стомаха му и намести очилата, за да вижда по-добре.