Тайна с цвят на праскова
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайна с цвят на праскова». Краткое содержание книги:
— Това е моята къща. Хайде!
— Ще ме подслониш?
— „Риц“ е твърде далече.
Пакстън се олюляваше. Уила я улови за лакътя и й помогна да се изкачи по стълбите. Отключи и я отведе до канапето. Излезе от стаята и се върна с възглавница и одеяло.
Пакстън се събу и намести възглавницата върху канапето.
— Чудесно канапе!
— Замислям да го кръстя Осгуд. И брат ти спа тук.
Уила излезе отново. Отиде в кухнята и намокри хавлиена кърпа със студена вода. Върна се и я подаде на Пакстън.
— Брат ми те харесва, знаеш ли? — каза Пакстън, полегна и наложи хладната кърпа върху подутите си очи. — Накарай го да остане.
Уила разгъна одеялото и я зави.
— Нямам нищо общо с брат ти.
— Засега. Но не и занапред. Знаеш ли защо? Защото така е редно. Така е в приказката. Срещате се, влюбвате се, целувате се и целувката не ви отблъсква. Жените се, имате деца и заживявате щастливо до дълбоки старини.
— Това с отблъскването е оригинално нововъведение — констатира Уила.
— Черпя от личен опит. Влюбена съм в Себастиан Роджърс. Но той не е влюбен в мен.
Уила не се изненада, въпреки че сигурно трябваше. Затвори вратата и изключи лампата. Постоя малко в мрака.
— Животът ти не е толкова бляскав, колкото смятах — каза тя в тъмнината.
— Кое те разочарова? Пиянският набег до „Веселяците“ или признанието, че съм влюбена в мъж, който вероятно е гей?
Въпреки тона й, Уила усети, че положението е сериозно, макар Пакстън да не го показва.
— Сложен въпрос — отвърна тя, а Пакстън се позасмя.
Уила осъзна колко е свикнала да я разглеждат под лупа.
После се случи нещо, което смяташе за абсолютно невъзможно.
Дожаля й за Пакстън Осгуд.
Тази нощ откровенията й дойдоха в повече. Излезе изтощено от дневната и се заизкачва към спалнята си.
— Благодаря, Уила — извика й Пакстън.
— Няма защо.
Седма глава
Относителност
Пакстън отвори бавно очи. Бавно и мъчително. Клепките й сякаш бяха залепнали.
Подпря се на лакът — леко движение, от което се почувства така, сякаш я блъснаха в стената. Простена, но не се предаде и се изправи.
Огледа се. Намираше се в малка къща със старомодни мебели, с изключение на невъзможно мекото сиво канапе, върху което лежеше. Срещу нея имаше прозорец. На перваза му стоеше птичка и се взираше вътре. Тя отвърна на вперения й поглед, смутена и странно хипнотизирана. Пронизително звънене я сепна, тя подскочи, а птичката се уплаши и отлетя.
Обгърна главата си с длани. За бога, какъв беше този шум?
Чу стъпки, обърна се и видя, че в стаята влиза Уила Джаксън в памучни шорти и блузка — и двете омачкани в съня. Късата й коса беше бухнала като облак около лицето й.
Винаги си бе мислила, че ако Уила надене бяла муселинена нощница, сложи широка диадема в косите си и прегърне порцеланова кукла, ще заприлича на светлооко дете от прочувствена стара снимка. Открай време я обземаше безпокойство, когато се озовеше край нея.
— Мислех, че съм изключила телефона ти. Снощи звънеше постоянно като обладан от зли сили — каза Уила и се втурна към мобилния, който Пакстън едва сега забеляза върху масичката до канапето.
Уила отвори капака и каза:
— Ало? — помълча. — Аз съм Уила Джаксън. А ти? Ръката й, вдигната над очите да засенчи светлината, струяща през прозореца, се отпусна припряно.
— О! — подаде телефона на Пакстън. — Теб търсят. Пакстън го взе, стараейки се да не прави резки движения, за да не експлодира главата й.
— Мен търсят, разбира се. Това е моят телефон. Уила се намръщи, обърна се и излезе от стаята.
Някой не понасяше добре сутрините.
— Ало? — каза Пакстън.
— В къщата до басейна съм, но ти не си там. Къде си?
Беше Колин.
Пакстън се озърна.
— Не съм сигурна. В дома на Уила Джаксън, мисля.
— Това обяснява защо тя вдигна твоя телефон. Какво правиш там?
Картини от предишната нощ нахлуха в ума й. Не възнамеряваше да ги споделя с него. С когото и да било. Божичко, ако разберяха как се е изложила…
— Цяла нощ ли беше там?
— Така мисля.
Колин замълча и тя усети до какви изводи стига.
— Пияна ли си? В дневната ти има празна бутилка от уиски.
— Не. Вече не. И се махни от къщата ми.
Той се засмя.
— Какво стана?
— Да не мислиш, че ще ти кажа?