Тайна с цвят на праскова
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайна с цвят на праскова». Краткое содержание книги:
— Знаеш, че рано или късно ще разбера.
— Само през трупа ми — отсече тя.
— Добре де, добре. Слушай, обаждам се, защото се оказва, че ти си авторитетът относно Блу Ридж Мадам. Всички искат да говорят с теб. Да се срещнем в полицейското управление. Трябва да разберем кога ще освободят местопрестъплението, за да преместя онова дърво. И то незабавно.
— Добре — постара се да се посъживи тя. — Дай ми един час.
Прекъсна връзката и застина, отпуснала глава в шепи. Дори косата я болеше. Не усети колко време мина, преди Уила да се върне.
— Добре ли си? — попита я тя.
Пакстън я погледна. Държеше чаша кафе и таблетки против главоболие. Подаде й и двете.
— Ти ме спаси снощи — каза Пакстън.
Никога нямаше да забрави ослепителния блясък на фаровете, когато джипът спря и Уила излезе от него да й се притече на помощ. Не беше се радвала толкова на никого през целия си живот.
Уила сви рамене.
— Ти не беше в стихията си.
— Не мога да повярвам, че ми помогна. Защо го направи?
Уила я изгледа така, сякаш й задава много странен въпрос.
— Когато някой се нуждае от помощ, помагаш. Нали? Не беше ли това мотото на Дамския клуб… Забрави ли „добротворството“? — цитира тя поканата на Пакстън за празненството.
Пакстън се запита какво я тревожи повече — че Уила я възприема като обект на благотворителност или че не може да си представи някоя от приятелките й от клуба да й се притече на помощ така. Дамският клуб помагаше на хората възможно най-дистанцирано. Даряваха пари, после обличаха най-хубавите си рокли и отбелязваха случая. Благотворителният център на семейство Осгуд, който Пакстън ръководеше, вършеше истинска работа и не изискваше похвали. Защо тогава упорстваше, вместо да се откаже от клуба? Заради семейната история вероятно. Наследството. Те бяха главната причина.
Преглътна две таблетки със силното кафе. После остави чашата на масичката и усети как стомахът й изкъркори.
— Благодаря. За всичко. Трябва да тръгвам. Къде ми е чантата?
Ненадейно се паникьоса.
— Къде ми е колата?
Някой похлопа на вратата.
— Не знам къде ти е чантата, но колата ти е пред „Веселяците“. Не се безпокой. Погрижих се за нея — обясни Уила.
Отиде до вратата и отвори.
Беше не кой да е, а Себастиан. Погледна Уила в скромното й нощно одеяние и каза:
— Божичко, под джинсите и тениските все пак се крие жена!
Уила подбели очи, но се усмихна.
Утринните лъчи огряваха светлата му коса и му придаваха ангелски вид. Би трябвало да се зарадва, но той беше последният човек, когото искаше да види сега. Пакстън се изправи и понечи да се извърне, но веднага съжали. Сякаш менгеме пристегна натежалата й глава и й се догади.
— Защо е тук Себастиан? — попита тя Уила.
Уила затвори вратата и светлината се отдръпна, възвръщайки му човешкия облик.
— Снощи ти звънеше непрекъснато на мобилния. Реших да отговоря. Притесняваше се за теб. Казах му, че си добре и спиш.
Себастиан приближи до Пакстън и отметна кичура коса от очите й. Само с един поглед успя да я върне към случилото се помежду им предишната вечер. Към всичко, което желаеше. Към всичко, което той не можеше да й даде.
— Уила пропусна да спомене, че очевидно е намесено и голямо количество алкохол — каза той. — Скъпа, ако очите ти почервенеят още малко, ще се сдобиеш с рентгеново зрение.
Пакстън се отдръпна, отбягвайки погледа му.
— Добре съм. От сълзотворния спрей е.
— От какво?
Пакстън се взря в Уила, която поклати глава. Не беше му казала.
— Нищо.
Себастиан я изгледа изпитателно.
— Обещах на Уила да дойда да те взема и да те откарам до колата ти, но не съм сигурен, че можеш да шофираш.
— Мога, разбира се — възрази тя. — Добре съм. Наистина. Не се тревожи за мен. Просто трябва да се наплискам с вода в банята.
— Минава се през кухнята. В дъното на къщата — посочи Уила и Пакстън се упъти благодарно натам.
Прекоси симпатичната кухня в жълто и откри тясната баня. Затвори вратата и се облегна върху мивката. Пое дълбоко дъх, за да не й призлее. Не можеше да повярва, че Себастиан я видя така — жалка и замаяна от алкохола след очевиден опит да удави мъката си, сякаш не може да преодолее стреса другояче, сякаш не може да преодолее отказа му.
Защо го беше извикала Уила? Спомни си как й каза, че е влюбена в него, единственото откровение, което се бе заклела да не изрича гласно. Трябваше да се досети. Тайните винаги излизат наяве.