Лебедова песен [bg]

Автор: МакКаммон Роберт Рик
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-01-0493-3
Переводчик: Коста Сивов
Жанр: Пост-апокалипсис

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли

Перейти на страницу:

Гигантът огледа импровизирания им затвор. Имаше чувството, че стените го притискат. Беше му писнало от студения метал, от вонята и от онези тридесет и седем дупки във вратата.

— Проклятие! Има ли въобще път за навън?

— Има — отвърна брат Тимъти.

Този отговор привлече вниманието на Робин и го извади от спомена му, в който събуждаше Суон с целувка.

Брат Тимъти протегна ръка, в която държеше тенекиената си чаша. Прокара пръст през малък остър ръб, който се беше образувал от счупено парче на дръжката.

— Това е пътят за навън — обясни със спокоен глас той. — Можеш да си прережеш гърлото с него, ако така ти харесва. — Мъжът изпи остатъка от водата си и предложи чашата на гиганта.

— Не, благодаря. Но ако си решил да го направиш, няма да те спирам.

Брат Тимъти се усмихна едва и остави чашата настрани.

— Щях да го направя, ако бях останал без надежда. Но не е така.

— Какво ще кажеш да споделиш радостта си с нас, а? — прикани го Робин.

— Водя ги при Бог.

Младежът се намръщи.

— Прости ми, че не подскачам и не танцувам от щастие.

— Щеше да го направиш, ако знаеше какво ми е на ума.

— Слушаме те — подкани го Джош.

Брат Тимъти не продума нищо известно време. Гигантът си помисли, че ще откаже да отговори, но след малко мъжът облегна гръб на стената и заговори тихичко:

— Бог ми каза, че молитвата за сетния час ще стовари небесните нокти по главите на злите. В сетния час всичкото зло ще бъде заличено и светът ще бъде прочистен. Бог ми каза… че ще чака в Уоруик Маунтин.

— Ще чака за какво? — попита Робин.

— Да види кой печели — обясни брат Тимъти. — Доброто или Злото. Когато отведа Армията на съвършенството на полковник Маклин в Уоруик Маунтин, Бог ще види сам кои са победителите. Но той няма да позволи Злото да победи. О, не. — Мъжът поклати глава. Очите му бяха замечтани и блажени. — Ще види, че е настъпил сетният час и ще се помоли на машината, която призовава небесните нокти. — Погледна Джош. — Разбираш ли?

— Не. Каква машина?

— Онази, която говори и мисли час след час, ден след ден. Никога не сте виждали подобна машина. Армията на Бог я е направила преди много време. Бог знае как да я използва. Почакайте и ще видите.

— Бог не живее на върха на някаква планина! — възпротиви се Робин. — Ако наистина има някой там горе, то той е някакъв луд човек, който се мисли за Бог!

Брат Тимъти бавно завъртя глава към младежа. Лицето му беше изопнато, а очите непоколебими.

— Ще видиш. В сетния час, ще видиш. Защото светът отново ще бъде прочистен и всичко, което е било, ще изчезне. Малкото останало Добро трябва да умре със Злото. Налага се да умре, за да може светът да се прероди. Ти трябва да умреш. И ти. — Мъжът погледна Джош. — И аз. И дори Суон.

— Естествено! — намръщи се Робин, но брат Тимъти говореше толкова искрено, че го побиха тръпки. — Не ми се иска да съм на твое място, когато полковник Маклин разбере, че го баламосваш.

— Скоро, млади човече — отвърна мъжът. — Много скоро. В момента сме на магистрала 60, а вчера подминахме Чарлстън. — Не беше останало много, само изгорени и празни сгради, възсолена заразена река и около двеста души, които живееха в колиби от кирпич и дърво. Армията на съвършенството веднага им отне всички оръжия, муниции, дрехи и нищожните им запаси от храна. АНС беше нападнала и унищожила пет селища, откакто напусна Мерис Рест. Никое от тях не се съпротивляваше. — Ще се движим по тази магистрала до разклонението за 219 — продължи брат Тимъти, — а след това ще завием на север. След седемдесет-осемдесет километра ще стигнем до призрачен град на име Слейтифорк. Крих се там известно време, след като напуснах Бог. Надявах се да ме призове обратно, но той не го направи. Пътят продължава на изток след този град, нагоре по една от страните на Уоруик Маунтин. Там ще ни чака Бог. — Очите на мъжа засияха. — О, да! Много добре познавам пътя, защото винаги съм се надявал да се върна при него. Съветът ми към вас двамата е да се приготвите за сетния час… и да се молите за душите си.

Брат Тимъти изпълзя в своя ъгъл и дълго време след това Джош и Робин го чуваха да си мърмори и да си припява някакви молитви.

Младежът поклати глава и легна в своята част от помещението, за да помисли.

Брат Тимъти беше оставил чашата си настрани. Гигантът я взе и седна замислен за момент. След това прокара пръст през острия ръб на дръжката.

Той остави тънка кървава линия след себе си.

— Моля те — каза Шийла Фонтана и докосна Сестрата по рамото. — Може ли… да го поддържа отново?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?